Днес е Голяма Богородица – денят почита смъртта (успението) на майката на Исус Христос Дева Мария.

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

На 15 август Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното ѝ желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването ѝ пред апостолите, Църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица - за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите си близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнаменти, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Днес празнуват и градовете Варна, Несебър, Стражица, Ихтиман, Шипка и селата Арбанаси, Добри Дял и Виноградец. 

* * *

По инициатива на Национален алианс „Живот за България“ и вестник „Български лекар“ от 2005 г. насам на 15 август отбелязваме Деня на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг. На същата дата през 1963 г. умира д-р Стефан Черкезов от тежко изгаряне, след като спасява пътници от пламнал автобус.

* * *

Също днес е Ден на спасението — показваме своята признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот. Денят е отбелязан за първи път през 2013 г.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 15 август по света през годините.

Снимка БГНЕС, Уикипедия и архив