НИЯ КАРАДЖОВА

Българските учители вече бягат не просто в други професии. Значителна част от младите преподаватели прилагат наученото в педагогическия факултет направо в чужбина.

Според статистика на Синдиката на българските учители вече имаме преподаватели по физика, които срещу 6000 канадски долара (близо 8000 лв., б.р.) набиват Закона на Ом в главите на децата от Канада. Математиците ни също преподават основно в Канада и САЩ, имаме начални учители, които водят часове в частни школа на Англия, а в последната година имало и такива, които търсели препоръки, за да заминат за Нова Зеландия.

Австрия например плаща на нашите учители 3500 евро, а у нас средната учителска заплата в момента е малко над 500 лева.

В момента в педагогическите факултети на родните университети учат около 10 000 студенти по данни на НСИ. Проблемът е, че в българската класна стая стъпва кракът на едва 1 процент от тях. За сметка на това в родното училище още преподават над 3000 пенсионери, които не са освободени, просто защото няма кой да води часовете на тяхно място. Още 2500 души ще излязат в пенсия до края на годината, но голяма част от тях ще останат в образователната система, докато им се намерят подходящи заместници.

Доскоро недостигащите учители бяха основно по английски език и информатика. Тази година обаче вече се отчита и сериозен недостиг на математици, както и на начални учители. Проблемът с математиците е наистина огромен, защото и според данни на рейтинговата система на университетите едва 600 души у нас учат тази дисциплина.

При това самите декани на факултетите ги наричат „втори ешелон“, обяснявайки, че първият, тоест цветът на тази наука, предпочита да завърши в чужбина и съответно да остане там. Проблемът е толкова голям, че държавата дори възнамерява да финансира приема на математици със специални стипендии, като е възможно те да покриват и част от таксите им. Недостигът на преподаватели по тази дисциплина вече е не само в малките градове, но и в столицата.

Като цяло в страната към момента се търсят около 1000 учители, а текучеството е огромно и част от школските директори пускат отново и отново конкурс за една и съща длъжност, защото не могат да намерят достатъчно подготвени кадри.

Фрапираща обаче е разликата между кандидатурите в столицата и в малките градове – докато в провинцията за място се борят 5-6 души, в София има училища, в които 50 души се състезават за щатно място. Въпреки тази цифра в близките 10 години образователната ни система ще се оголи от около половината си кадри, които се очаква да излязат в пенсия.