ФАРИД ЗАКАРИЯ

Докато наблюдаваме "Ислямска държава" (ИД) и обсъждаме Иран, в света става нещо голямо. Ние сме свидетели на историческия срив на цените на петрола , които за година паднаха с повече от 50 на сто. Когато подобен срив стана през 80-те г., се разпадна СССР. Какво ще означава това днес?

Ник Бътлър - бивш шеф на стратегическия отдел на "Бритиш петролеум", ми разказа, че "преживяваме по-продължителен и по-дълготраен период на наски цени на петрола, отколкото в края на 80-те години". Защо? Той посочва перфектната буря. Доставките съществено нараснаха, защото десетилетието на високи цени подтикваше производителите в цял свят да инвестират огромни суми пари в търсене на нови източници. Тези инвестиции вече са направени и те ще поддържат потока от доставки. Леонардо Мауджери - бивш шеф на стратегическия отдел на италианския енергиен гигант "Ени", заявява: "Няма начин да бъде спряно това явление." Той предвижда, че цените могат фактически да паднат до 35 долара за барел идната година в сравнение с над 105 долара през лятото на миналата година.

Главна причина а ускореното падане на цените е това, че Саудитска Арабия, "компенсиращият доставчик" на света - страна, която лесно може да увеличава или намалява производството - реши да продължи добива. В Саудитска Арабия "знаят, че това им вреди, но се надяват, че това ще навреди още повече на другите", заявява от Харвард Мауджери. Една от главните цели на Саудитска Арабия е да елиминира от отрасъла американските производители на шистов и трудно извличан газ. До този момент това не е било правено. Макар американските компании да пострадаха от падането на цените, те използваха технологиите и практиката на разумния бизнес, за да останат на повърхността. Предстоящото завръщане на иранския петрол - което, както предполагат пазарите, ще се случи, но бавно - е още една причина за понижаването на цените. А също така и увеличаването на енергийната ефективност на леките и товарните автомобили.

Основните производители на петрол в целия свят се сблъскаха с финансови разчети, които не са виждали десетилетия, а вероятно не са виждали никога. Да направим една кратка разходка из новия свят.

 

Венецуела

 

Популярността на Уго Чавес, неговият "социализъм на XXI век" и неговото неправилно управление на икономиката на страната станаха възможни благодарение на един фактор - дълготрайния петролен бум. Приемникът му (Николас Мадуро - б.р.) наследи фалурала страна, която няма да бъде в състояние да обслужва дълговете си. Петролът съставлява 96 на сто от износа на Венецуела. Според оценките нейната икономика ще отбележи спад от 7 на сто тази година, а миналата година вече отбеляза 4-процентов спад. (Една от причините Куба да иска да постигне споразумение със САЩ е поради факта, че тя знае, че спонсорът й Каракас свърши парите.)

 

Русия

 

Както и в случая с чавес, популярността на Владимир Путин идеално съвпадна с резкия скок на цените на петрола, а това означаваше по-висок БВП за Пусия, приходи за правителството и в резултат субсидии за хората. Сега курсът се промени. Според прогнозите руската икономика ще има спад от 3,4 на сто тази година. Приходите от петрола и газа съставляват половината приходи на правителството. Важно е да се отбележи, че приходите на "Газпром" - националния газов гигант, според оценките ще спаднат почти с 30 на сто тази година. "Запомнете, "Газпром е машина, която осигурява със средства цялата клика на Путин, която управлява страната", каза Бътлър от Кралския колеж в Лондон.

 

Ирак

 

Петролът съставлява около 90% от приходите на правителството в Багдад и, въпреки че страната добива толкова, колкото е възможно, тя се сблъска с рязко намаляване на наличните средства. Това е отражение на крехкостта на правителството, а също така на повишаването на нивото на междурелигиозната нетърпимост, прокарала пътя на ИД. В условията на неограничени ресурси върху шиитското правителство в Багдад бива оказван силен натиск, за да окаже то финансова подкрепа за сунитите. След това иде главното противостоене между кюрдите и централното правителство заради поделянето на приходите от петрола.

 

Иран

 

Въпреки непредвидените изгоди, които Техеран ще получи от разхлабването на международните санкции, те, както и за мнозинството петролни държави, са безполезни В действителност според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) на Иран му е необходима цена от почти 100 долара за барел, за да балансира бюджета си. В средносрочна перспектива той ще се сблъска с натиск, както и останалите.

Много американски експерти и коментатори се надяваха, че ниските цени на петрола ще послужат като начин за лишаване на съмнителните режими по света от лесни пари. Сега това се случва, но със скорост, която може да предизвика огромна паника и неопределеност в и без това тревожния свят.

-----

* Авторът е американски журналист, водещ на предаване по Си Ен Ен. Той е и коментатор на в. "Вашингтон пост", откъдето препечатваме статията му.