Микола Федорович Балтажи е роден през 1956 г. в село Петровское в Одеска област. Потомък е на български преселници в Руската империя още от времето на турското робство.

Завършва международни икономически отношения в Киевския държавен университет "Тарас Шевченко". Става асистент-преводач от немски и български език. През 1982 година завършва аспирантура в Института по социални и икономически проблеми на чуждите страни на Академията на науките на Украйна. Кандидат на историческите науки. В това си качество прекарва 1981 г. в България по линия на ЮНЕСКО.

Бил е два мандата дипломат в Германия. От 2011 г. Микола Балтажи е извънреден и пълномощен посланик на Украйна в България.

Клуб Z потърси Микола Балтажи заради кризата в Украйна и руската анексия на полуостров Крим.

Посланик Балтажи обяснява случващото се в Украйна.

 

- Микола Федорович, как виждате последните събития в Украйна, където обстановката се мени буквално всяка минута?

- Последните събития имат съдбоносно значение не само за моята държава, но също така в регионален аспект и за цяла Европа. Според мен в момента в Украйна се води сериозна битка за ценности. Украинците, които избраха пътя към Европа още в началото на 90-те г. на ХХ век и последователно вървят по него, видяха, че в един момент Русия се опита да ги спре по този път. Стигнахме дотам, че предишното правителство в Киев под натиск от Москва отказа да подпише във Вилнюс споразумението за асоцииране с ЕС. След това на Майдана започнаха масови протести на граждани. В тях участваха първо стотици хиляди, а малко след това - милиони хора. Не става дума за една малка група граждани само в Киев. Хората се надигнаха и на запад, и на изток. Но, за съжаление, драматичното развитие на събитията, свързано с гибелта на 104 герои на Майдана, които дадоха живота си за украинската свобода, стигна до открита военна инвазия на Русия срещу Украйна. И след един доста съмнителен «референдум» в Автономна република Крим, който бе една пародия на демократичния процес, извършен от група политици със съмнително минало и под дулото на руските автомати, се извършва изцяло незаконен от гледна точка на законодателството на Украйна и на международно право акт на насилствено присъединяване на Крим към Русия.

През последните дни виждаме дестабилизация на политическата обстановка и в Източна Украйна. Това е организирано и активно подкрепяно от Русия. Случващото се в Донецк, Харков и Луганск е доказателство за неспиращите опити на руското ръководство не само да дискредитира новото правителство в Киев, но и да постави под съмнение неговите законни действия, да провали подготовката за президентските избори на 25 май. Целта на този антиукраински план в крайна сметка е да бъде разрушена украинската държава и да бъдат присъединени нови територии. След Крим това е логическо продължение на усилията за реставриране на Съветския съюз.

А чрез присъединяването на Крим, което си е фактически аншлус, бе нарушена Светая светих - териториалната цялост на Украйна, а също така и Меморандума от Будапеща, по който руската страна е гарант. Така се създава един лош прецедент за международния режим за неразпространението на ядрените оръжия. В света има държави с ядрени амбиции. И какво ще стане, когато няма гаранции за тях, ако те, както и Украйна, се откажат от ядреният потенциал?

- Търсили ли сте контакти с български политици, депутати, дипломати по повод кризата в Украйна?

- Разбира се. Ние сме в постоянен контакт и с президентството, и с правителството, и с външното министерство, и с парламента, и с българските експерти. Това е нещо абсолютно нормално, разменяме мнения по всички въпроси.

- Подкрепят ли  българските политици европейските стремежи на Украйна?

- Разбира се. Българската държава и политиците активно подкрепят европейската интеграция на Украйна, включително подписването на спогодбата за асоцииране. За нас от основно значение е подкрепата на президента, правителството, Народното събрание. Но има отделни политици, които по сегашната кризата в Украйна имат някакво съмнение и сякаш заемат повече страната на Русия. Какво бих могъл да кажа? В България има демократично общество и всеки има правото да изразява собственото си мнение. Това е нормално.

Ние също така сме наясно, че тук са много силни русофилските настроения и традиции. Това е обяснимо и разбираемо от историческа гледна точка. Но за нас е неразбираемо, че не се прави разлика между истината и лъжата. Истината се вижда с невъоръжено око - имам предвид историята с нелегитимния референдум и присъединяването на Крим към Русия. И зад Украйна застана цялата световна общност. Спомнете си как 100 държави подкрепиха в Общото събрание на ООН резолюцията за териториалната цялост на Украйна и само 11, включително Руската федерация, гласуваха против.  Имаме подкрепа от редица други международни организации като ЕС, НАТО, Съвета на Европа, ОССЕ и други. Но въпреки това някои хора не виждат или не искат да видят разликата между истината и неистината, между силата на правото и правото на силата, между демокрацията и авторитаризма, между бъдещето и миналото.

Дълбоко съм убеден, че миналото е това, което иска да извърши Русия - да реставрира Съветския съюз, да ни вкара в някакви постсъветски формации, евразийски, митнически съюзи и т.н. Ние нямаме интерес от това, не го искаме. Но парадоксът е, че руското ръководство не признава европейския избор на украинския народ. Обаче до срещата във Вилнюс през ноември 2013 г. Русия никога не е говорила официално, че е против този избор. Нашият стремеж да подпишем спогодбата за ассоциация не на последно место е подкрепен от желанието на украинския народ да живее по-добре. Не става дума само за украинците, но и за руснаците, които у нас са повече от 8 милиона или 18 на сто от населението, за представителите на другите национални малцинства. Убедени сме, че това, което Москва иска след присъединяването на Крим, няма да ни осигури по-добър живот. Искаме да продължим по поетия европейски път, но Русия не го признава. Това е имперска политика, която ние отхвърляме. 

- Създава се впечатлението, че самите руснаци в Украйна не искат тя да влиза в ЕС. Така ли е в действителност?

- Аз нямам статистика колко от рускоговорещото население подкрепя, кой е против, кой се въздържа. Но и не мисля, че повечето от тях са против ЕС. Имаме много добър пример, на който съм свидетел. В началото на 90-те г. на ХХ век работих като дипломат в Литва, която току-що бе обявила независимост от СССР. И там имаше обвинения за нарушение на правата на рускоговорещите. Но след като Литва и другите балтийски държави се присъединиха към ЕС, руснаците, украинците и другите национални малцинства там вече се чувстват нормално. Те са част от демократичното общество. Това ще стане и в Украйна.

Нека не забравяме, че от страна на Русия се води голяма пропаганда, истинска информационна война срещу Украйна, съдержанието на която е промиването на мозъците на украинците и самите руснаци, включително живеещи в Русия. Целта е да бъдат убедени украинците и рускоговорещите в Украйна, че ЕС е нещо много лошо за тях. Обаче ние искаме да бъдем част от европейската общност и поради това, че там демократичните страни не се бият помежду си. Не се водят войни. Другата причина да искаме да бъдем в тази общност е, че се оказахме незащитени. Русия погази не само двустранните спогодби с Украйна и Хартата на ООН, императивните принципи на международното право, но и Меморандума от Будапеща. Агресията срещу нас бе извършена от държава постоянен член на Съвета за сигурност и гарант по този меморандум. Значи, обективно трябва да търсим някакъв друг модел за гарантиране на националната ни сигурност.

Още от 1993 г. европейската интеграция е определена като приоритет на външната политика на Украйна. И това не е отменено и до днес. А Русия иска да ни отнеме това право. Тя спекулира, че сегашното ни правителство е незаконно, че се ръководи от бандеровци, фашисти, радикали, предатели. Тези митове и стереотипи функционират много добре в постсъветското пространство. Целта е хората да бъдат зомбирани и да не обръщат вниманието на проблемите в самата Русия.

- Има ли наистина фашисти днес в Украйна? Много се говори за това.

- През моята дипломатическа кариера никога не съм употребявал тази дума. Работил съм в Германия, където темата е много чувствителна. Там много рядко ще чуете тази дума, защото това означава морална отговорност. Има и закон.

Днес от  управляващите в Русия много лесно се манипулират думи като "фашисти" и "бандеровци". Обаче, онези, които ги употребяват, не винаги разбират какво означават те. Вижте, в Украйна има ново правителство, назначено чрез гласуване в парламента от трите опозиционни партии - "Отечество", "Свобода" и УДАР, както и от част от управлявалата преди Партия на регионите. То е избрано от легитимния парламент, признат от всички авторитетни международни институции. В този кабинет има и министри от партия "Свобода", които си вършат работата, но те не са тези, които диктуват събитията.

Премиерът Арсений Яценюк, който е от "Отечество" (той бе и председател на Върховната Рада, и министър на външните работи на Украйна), пое отговорност за непопулярните мерки, които трябва да приложи правителството, защото Украйна се оказа на ръба на фалита. Трябва да се извършат радикални реформи, да бъдат осигурени изплащания на заплати, пенсии, стипендии. Руската федерация, като средство за наказание, драстично вдигна цената на газта за Украйна. Това ще предизвика не само икономически, но и социални последици. Отделно в източната част на Украйна ситуацията е особено сложна заради предприятията, ориентирани към износа за Русия. Там е необходима сериозна финансова подкрепа и правителството взе решение да отпусне в тези региони 12 милиарда гривни (примерно 752 милиона евро) с цел да подкрепи мините. Ще бъде извършена и децентрализация на властта, която ще осигури повече самостоятелност на различните региони в Украйна.

- Как ще коментирате обвиненията, че има опити за реабилитиране на бойците от украинската СС дивизия "Галичина"?

- Въпросът за нашата историческа памет, за нашето минало е болезнен. Много се спекулира с него, но това не беше претекстът за руската инвазия. Поводът бе защита на рускоговорещото население в Украйна и на обектите на Черноморския флот. Всичко това е фалшиво от начало до край. Защото нямаше никаква заплаха за тях. Нямаше нито едно оплакване пред съответните украински и международни институции. Нека ви дам някои примери. В Крим 97 на сто от училищата са руски. Само три процента са украински. И то при положение, че руснаците на полуострова са 58 процента, а украинците 24. Нека не забравяме, че там има и кримски татари. Те са единственият коренен народ, живеещ в АРК, и не подкрепиха този спектакъл с референдума и присъединяването на Крим към Русия. Да направим и сравнение между правата на руснаците в Украйна и на моите сънародници в Русия. Не може да има никакво сравнение. Ако в Украйна рускоговорещите са над 8 милиона, то в Руската федерация живеят около 2 милиона украинци, но като се вземат предвид смесените бракове, броят им може да нарасне в пъти - до 7 или 8 милиона души. Но в Русия има едва около десет училища, където украински език се преподава факултативно. В цяла Украйна руските училища са над 1200. Виждате ли разликата? Руският език доминира и в медиите, предимно в Източна и Южна Украйна. Какво повече искат? Ако има някакви проблеми с езиците, то може да стане дума за езиците на другите национални малцинства в Украйна. Но не и с руския. 

Нека сега отговоря на въпроса Ви за радикалните партии. Има ги в цяла Европа, не само у нас. Избрани са от хора, а техният избор трябва да се уважава. Във всяко демократично общество това е една обективна реалност, срещу която се изправяме. Но този въпрос у нас се изважда от контекста и започва да се говори за заплаха за Русия и за руснаците в Украйна. Къде е тази заплаха? Истината е, че «заплахата» за рускоговорещето население в Украйна бе определена от Москва. И Русия вкарва войски.

Степан Бандера ли беше виновен за бедите в бившият СССР? Не беше ли виновна имперската политика на Сталин? Кой е виновен за смъртта на повече от 7 милиона украинци по време на Гладомора през 30-те години на ХХ век? Пак ли бандеровците? Има и много, много други въпроси. Отговорът е следният: Вижда се сламката в чуждото око, но не се вижда гредата в своето. 

Така стигаме и до правата на малцинствата в Русия, по-специално украинското. Нека им дадат държавен език, нека им дадат федерализация. Да работим нормално, реципрочно!

- Какво е положението на българите в Украйна?

- Те не могат да бъдат щастливи от тези драматични събития напоследък, особено в Крим. Там те са най-малко, само 2000 души, но пък са в самия епицентър. Най-много – около 140 000, са в Одеска област, откъдето съм и аз.

Знаете ли, парадоксът е в това, че руското ръководство, което набеди украинската власт за фашистка и не знам каква още - а то с какви методи влезе в Крим? Влязоха "зелените човечета" - руските войници без отличителни знаци. От началото отричаха, че там има руски войски. А те са си там, половината от тях (около 12 хил. войници) нямат никакво отношение към Черноморския флот. 

Руски войници без отличителни знаци, наричани от местните жители "зелени човечета", се изсипаха в Крим още в началото на кризата.

Русия обвинява Украйна в нарушаване на права на малцинствата. А знаете ли сега какво става в Крим? Украинците и татарите масово го напускат и се спасяват в континенталната част на Украйна. Тотално нарушение на правата им е отбелязано от Върховният комисар на ОССЕ по делата на националните малцинства.

Украйна винаги е била пример за етнически мир и толерантност. Неведнъж български политици, посещаващи Украйна, са изтъквали, че сънародниците им са много добре и няма никакви проблеми с техните права. Убеден съм, че новият закон за езиците, който в момента се изработва, ще даде отговор на всички съмнения и въпроси.

 - Казвате, че много руснаци в Украйна искат влизане в ЕС. Кой в такъв случай подклажда тези безредици в Луганск, Донецк и Харков?

- При нас идват през границата много "политически туристи" от Русия, които извършват тези бели. Това са диверсанти, терористи, представители на руските спецслужби, които действат с реалната подкрепа на Русия на фона на голяма концентрация на руските войски в непосредсвена близост от границата с Украйна.  Съответните украински органи ги хващат, но идват нови хора, които подклаждат безредиците. И по този начин се разклаща доверието към новата украинска власт. Сепаратизмът е недопустима антидържавна дейност, която заплашва националната сигурност на страната. Не случайно Върховната Рада на Украйна прие решение за засилване на криминалната отговорност за сепаратистски действия.

Жители на Донецк са завзели областната администрация и са се барикадирали с гуми. Според посланик Балтажи това е провокирано от Русия.

 

- Нима толкова лесно влизат?

- Някои вероятно са влезли по-рано и сега са започнали активно да действат. Във всеки случай това се извършва с реалната подкрепа на Русия.

- Да се върнем към българските политици. Обсъждали ли сте кризата в Украйна с родения там председател на БСП Сергей Станишев?

- С него отдавна не съм разговарял, въпреки че съм поискал среща, надявам се тя да се състои. Имаме добри контакти с другите представители на БСП - министри и депутати. Но с него все още очаквам срещата.

- Отдавна ли я поискахте?

- Доста време мина.

- БСП няма единна позиция за Украйна. Един депутат (Николай Малинов - б.а.) обаче поздрави православните християни с анексирането на Крим... 

- Не би било коректно да коментирам позициите на партиите. Между впрочем, украинците също са славяни и православни. Опазил ни Господ обаче някой да ни поздравява с такива събития. Нека това остане за сметка на авторите на тези изказвания. Но украинците нямат никакво отношение към това и никога няма да признаят аншлуса на Крим. Украйна е унитарна държава, а нейният суверенитет и териториална цялост не могат да бъдат предмет на дискусия.

- Сигурно знаете, че в България имаше шествия пред руското посолство както в подкрепа на Украйна, така и в подкрепа на Русия...

- Пак ще повторя, че в България има демокрация. И всеки има право да говори и изразява своето мнение. Тези демонстрации отразяват реалността в политическия спектър и гражданското общество. Разбира се, сме много благодарни в този трагичен момент на тези, които подкрепят териториалната цялост на Украйна. Какво да кажа на тези, които подкрепят Русия? Понякога някои хора се държат така, сякаш в Крим нищо не е станало. Даже ако човек чете или гледа някои руски медии, остава с впечатление, че не Русия нас, а ние сме нападнали Русия. Стига се до абсурд. Нека подкрепящите Москва не забравят какво става в Крим.

Нека не забравят, че държавата, освободила някога България, сега извършва агресия срещу Украйна. Да не говорим, че и Украйна е участвала в освобождаването на България. Понякога в България се подкрепя териториалната цялост на Украйна, но не се осъждат действията на Русия, които са незаконни и нямат никакво юридическо и морално оправдание.

- Така ли действат президентът и правителството на България?

- Президентът още от самото начало осъди нелегитимните действията на Руската федерация. Имаше изявления и на външния министър. Но след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, в който участват представители на всички партии, позицията стана по-мека, макар да остана европейска. Но България не е единствена от ЕС, която внимава да няма икономически санкции срещу Русия. Да не забравяме обаче, че когато агресорът не бъде наказан, той продължава с агресиите си.

- Казахте, че Украйна е освобождавала България. Явно имате предвид Втората световна война. Какво е мнението Ви за Паметника на Съветската армия в София, за който се водят спорове дали да бъде демонтиран или не?

- Нека този въпрос бъде решен от политиците, общината, експертите на гражданското общество. Не смятам, че това изисква препоръки от чужди дипломати. Въпреки че лично аз не съм привърженик на войната срещу паметниците. Това е част от нашата собствена история. Вярвам, че правилното решение ще бъде намерено.