"Единственото, което може да постигне нещо сега, е натискът", убедена е върховната представителка на Европейския съюз (ЕС) по външната политика Кая Калас. Бившата министър-председателка на Естония е една от движещите сили зад новите санкции, които Брюксел налага на Русия. 

Германската обществена медия АРД припомня оценката на Калас, че санкциите дават резултат: по думите ѝ те подкопават военната машина на Русия.

"След като със 17-ия пакет беше наложена забрана на почти 200 танкера, за една седмица руските приходи от маршрутите през Черно и Балтийско море спаднаха с 30 процента", обяви Калас през май.

По думите ѝ трябва да продължат мерките в енергийния сектор, пълнещ голяма част от руската хазна, която вече е "почти напълно изчерпана".

18 пакета санкции от 2022 г. насам

От началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна ЕС наложи 18 пакета санкции на Русия - всеки един от тях трябва да се подновява на всеки шест месеца с единодушно решение от страните-членки. Председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен казва, че в момента се подготвя и 19-и пакет. Над 2500 частни лица и фирми са в санкционния списък в момента, припомня АРД. Те са обект на запори, забрани за влизане на територията на ЕС и сериозни ограничения на плащанията към руски банки.

Цената на руския суров петрол вече е спаднала до около 48 долара за барел, руските авиокомпании нямат право да извършват полети над територията на ЕС, лицензите на десетки руски медии са отнети, а редица продукти са обект на забрана за износ. Според ЕК стойността им от началото на войната възлиза на 48 милиарда евро, а стойността на забранения внос от Русия възлиза на около 91 милиарда евро.

Европейската комисия изтъква, че Русия се опитва да се измъкне от санкциите - и това показва, че те работят. Базираният в Брюксел институт "Брюгел" стига до заключението, че фокусирането на Русия върху военната икономика оказва все по-драматично въздействие върху пазара на труда, инвестициите и ликвидността на страната - отчасти заради санкциите. Фактът, че се работи по допълнителни пакети, показва, че съществуващите до момента не дават желания резултат, пише АРД.

Способността на Русия да води война не е пострадала

Скептиците изтъкват най-вече факта, че Русия продължава да води война повече от три години след налагането на първите санкции. Например, докато ЕС наложи ембарго върху 90 на сто от вноса на петрол, Москва намира други маршрути, използва стари кораби и плава под чужди флагове, като по този начин продължава да налива пари в руската военна каса.

Поради тази причина ЕС вече е забранил достъпа до своите пристанища на над 400 кораба от така наречения руски "сенчест флот". Темата за 210 млрд. евро на Руската централна банка, които ЕС замрази, също не спира да се обсъжда. Би могло не само да се използват лихвите, както е било досега, но и да се установи достъп до самите 210 млрд. евро, пише АРД. Критиците на това предложение обаче се опасяват, че то ще бъде правно проблематично, може да доведе до загуба на доверие и нестабилност в банковия сектор и в крайна сметка трябва да се пази за разменна монета при по-нататъшни преговори.

Научени уроци и все пак недостатъчен напредък?

В това няма нищо лошо, казва Мария Шагина от Международния институт за стратегически изследвания в интервю за АРД. Не бива обаче и да се очаква твърде много от този сценарий. "Санкциите страдат от това възприятие, че те ще решат всички проблеми и ще избегнат всички непредвидени последици”, смята Шагина. Но това просто не е така.

Въпреки че Западът е научил много от 2014 г. насам, когато бяха наложени сравнително слаби санкции след анексирането на Крим, сегашните мерки едва ли са достатъчни, за да служат за истинско възпиране. Това се вижда особено в тавана на цените на петрола, обяснява Шагина - той дойде твърде късно и позволи на Русия да се подготви.

"Толкова много внимание беше отделено на избягването на инфлация и сътресения на световните пазари, че адекватното прилагане на тази мярка се провали", критикува експертката.

Нужда от нов подход

Липсваше и цялостен подход, който например още от самото начало да се насочи вниманието към екзотичните страни, под чиито флагове плава "сенчестият флот”, техните капитани и застрахователни компании, пише АРД. Разбира се, можеш да вкараш кораби в санкционен списък, отбелязва Шагина. Но съществува и друг проблем - винаги ще се намерят нови хора, които да вършат тези дейности и това се превръща в игра на котка и мишка, която не може да бъде спечелена.

Шагина смята, че Европа има малко опит в налагането на строги санкции и тяхното последователно прилагане. Това отчасти се дължи на исторически причини - дълго време санкциите се налагаха предимно от САЩ. ЕС далеч не се възприема като геополитически фактор по начина, по който си представя това председателката на ЕК Фон дер Лайен.

Преди всичко обаче трябва да е ясно, че санкциите имат граници, казва Шагина, и че не всеки може да има думата за това какви да са и как да се прилагат.

Дойче веле