1) "Осветляването" на Пеевски не е край на модела "Кой", а по-скоро опит за запазването му;

2) ДПС би станала "приемлива" за коалиционен партньор не при "излизане" на Пеевски, а при реално разграждане на модела "Кой": това са две съвсем различни хипотези;

3) Вторият мандат на Борисов е "поправителен" изпит за дефектите на първия му мандат. Едно продължаващо сближаване с ДПС е директен път към провал на поправителния изпит;

4) Мнозина се надяват местните избори да доведат до такова объркване, че вече никой да не помни кой управлява и кой е в опозиция. Много медии съзнателно генерират подобно объркване. Това е стратегията на ДПС, защото открита нейна коалиция с ГЕРБ би била възприета като нелегетимна и ГЕРБ би понесъл сериозна цена за нея;

5) Въпреки тази стратегия на объркване, сегашният управленски формат най-вероятно ще се запази след местните избори. Парламентарното управление изисква сравнително ясни разделителни линии между управляващи и опозиция. Тъй като радикално реформатиране по посока на включване на ДПС в управлението все още е неприемливо, остава статуквото - управление с център ГЕРБ и РБ;

6) Основната опасност - размиване на парламентарното мнозинство и опит за управление с "плаващи" мнозинства. Не бива да се допуска гласуването на конституционната поправка да се използва за извинение за въвеждането на този модел. "Плаващите мнозинства" са втори начин (освен открита коалиция с ДПС), по който ГЕРБ и Борисов могат да се провалят на поправителния.

Текстът на Даниел Смилов е от фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.