Article_top

Клуб Z

Реиндустриализация, базирана около високите технологии и други сектори с висока добавена стойност препоръчва колектив от учени, икономисти и юристи, които представиха днес своя труд "Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.".

Авторите  на изследването препоръчват възраждане на промишлеността чрез фокусиране върху няколко основни сектора - информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Но от тях трябва да се изберат само някои приоритетни отрасли.

Например, от високите технологии - разработване на софтуер за мобилни и интернет приложения. От преработвателната индустрия - парфюмерия, фармация и хранително-вкусова промишленост, базирани на био-, еко- и нано- технологиите.  А при туризма трябва да се акцентира върху спа, уелнес и балнео направленията.

Авторите на Бялата книга са представили 25 различни политики, които трябва да възродят българската индустрия и да променят икономическия модел на развитие на страната.

Сред тях е и създаването на две нови банки с преобладаващо държавно участие. Едната от тях, условно наречена Индустриалбанк, трябва да кредитира високите технологии, фармацията и конкурентоспособните фирми от т.нар. историческа индустрия - тази, в която имаме опит.

Другата финансова институция, наречена "Биохран", трябва да дава заеми на компании от хранително-вкусовата промишленост, биотехнологиите и туризма.

Според проф. Асен Конарев, един от авторите на изследването, за създаването на тези две институции ще е необходим начален капитал от 500 млн. лева. Сега държавната Българска банка за ръзвитие има капитал от 1,7 млрд. лв., но тя кредитира всички сектори, което не е ефективно, смята проф. Конарев.

Те посочват, че България е сред страните с най-висока степен на деиндустриализация през последните 25 години в света. И че въпреки факта, че индустрията допринася за създаването на 24% от брутния вътрешен продукт на страната, тя е с много ниска добавена стойност. А износът на високотехнологична продукция е само 3% от експорта на страната.

Авторите на изследването настояват и за ефективна система от държавни субсидии, които да увеличат конкурентоспособността на българските фирми. Не само в ЕС, но и в много страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство, казват те.

 
Снимка БГНЕС

Реиндустриализация, базирана около високите технологии и други сектори с висока добавена стойност препоръчва колектив от учени, икономисти и юристи, които представиха днес своя труд "Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.".

Авторите  на изследването препоръчват възраждане на промишлеността чрез фокусиране върху няколко основни сектора - информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Но от тях трябва да се изберат само някои приоритетни отрасли.

Например, от високите технологии - разработване на софтуер за мобилни и интернет приложения. От преработвателната индустрия - парфюмерия, фармация и хранително-вкусова промишленост, базирани на био-, еко- и нано- технологиите.  А при туризма трябва да се акцентира върху спа, уелнес и балнео направленията.

Авторите на Бялата книга са представили 25 различни политики, които трябва да възродят българската индустрия и да променят икономическия модел на развитие на страната.

Сред тях е и създаването на две нови банки с преобладаващо държавно участие. Едната от тях, условно наречена Индустриалбанк, трябва да кредитира високите технологии, фармацията и конкурентоспособните фирми от т.нар. историческа индустрия - тази, в която имаме опит.

Другата финансова институция, наречена "Биохран", трябва да дава заеми на компании от хранително-вкусовата промишленост, биотехнологиите и туризма.

Според проф. Асен Конарев, един от авторите на изследването, за създаването на тези две институции ще е необходим начален капитал от 500 млн. лева. Сега държавната Българска банка за ръзвитие има капитал от 1,7 млрд. лв., но тя кредитира всички сектори, което не е ефективно, смята проф. Конарев.

Те посочват, че България е сред страните с най-висока степен на деиндустриализация през последните 25 години в света. И че въпреки факта, че индустрията допринася за създаването на 24% от брутния вътрешен продукт на страната, тя е с много ниска добавена стойност. А износът на високотехнологична продукция е само 3% от експорта на страната.

Авторите на изследването настояват и за ефективна система от държавни субсидии, които да увеличат конкурентоспособността на българските фирми. Не само в ЕС, но и в много страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство, казват те.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Ще продължите ли да спазвате мерките срещу COVID-19 след края на извънредното положение?