Article_top

Клуб Z

Реиндустриализация, базирана около високите технологии и други сектори с висока добавена стойност препоръчва колектив от учени, икономисти и юристи, които представиха днес своя труд "Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.".

Авторите  на изследването препоръчват възраждане на промишлеността чрез фокусиране върху няколко основни сектора - информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Но от тях трябва да се изберат само някои приоритетни отрасли.

Например, от високите технологии - разработване на софтуер за мобилни и интернет приложения. От преработвателната индустрия - парфюмерия, фармация и хранително-вкусова промишленост, базирани на био-, еко- и нано- технологиите.  А при туризма трябва да се акцентира върху спа, уелнес и балнео направленията.

Авторите на Бялата книга са представили 25 различни политики, които трябва да възродят българската индустрия и да променят икономическия модел на развитие на страната.

Сред тях е и създаването на две нови банки с преобладаващо държавно участие. Едната от тях, условно наречена Индустриалбанк, трябва да кредитира високите технологии, фармацията и конкурентоспособните фирми от т.нар. историческа индустрия - тази, в която имаме опит.

Другата финансова институция, наречена "Биохран", трябва да дава заеми на компании от хранително-вкусовата промишленост, биотехнологиите и туризма.

Според проф. Асен Конарев, един от авторите на изследването, за създаването на тези две институции ще е необходим начален капитал от 500 млн. лева. Сега държавната Българска банка за ръзвитие има капитал от 1,7 млрд. лв., но тя кредитира всички сектори, което не е ефективно, смята проф. Конарев.

Те посочват, че България е сред страните с най-висока степен на деиндустриализация през последните 25 години в света. И че въпреки факта, че индустрията допринася за създаването на 24% от брутния вътрешен продукт на страната, тя е с много ниска добавена стойност. А износът на високотехнологична продукция е само 3% от експорта на страната.

Авторите на изследването настояват и за ефективна система от държавни субсидии, които да увеличат конкурентоспособността на българските фирми. Не само в ЕС, но и в много страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство, казват те.

 
Снимка БГНЕС

Реиндустриализация, базирана около високите технологии и други сектори с висока добавена стойност препоръчва колектив от учени, икономисти и юристи, които представиха днес своя труд "Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.".

Авторите  на изследването препоръчват възраждане на промишлеността чрез фокусиране върху няколко основни сектора - информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусова промишленост и туризъм. Но от тях трябва да се изберат само някои приоритетни отрасли.

Например, от високите технологии - разработване на софтуер за мобилни и интернет приложения. От преработвателната индустрия - парфюмерия, фармация и хранително-вкусова промишленост, базирани на био-, еко- и нано- технологиите.  А при туризма трябва да се акцентира върху спа, уелнес и балнео направленията.

Авторите на Бялата книга са представили 25 различни политики, които трябва да възродят българската индустрия и да променят икономическия модел на развитие на страната.

Сред тях е и създаването на две нови банки с преобладаващо държавно участие. Едната от тях, условно наречена Индустриалбанк, трябва да кредитира високите технологии, фармацията и конкурентоспособните фирми от т.нар. историческа индустрия - тази, в която имаме опит.

Другата финансова институция, наречена "Биохран", трябва да дава заеми на компании от хранително-вкусовата промишленост, биотехнологиите и туризма.

Според проф. Асен Конарев, един от авторите на изследването, за създаването на тези две институции ще е необходим начален капитал от 500 млн. лева. Сега държавната Българска банка за ръзвитие има капитал от 1,7 млрд. лв., но тя кредитира всички сектори, което не е ефективно, смята проф. Конарев.

Те посочват, че България е сред страните с най-висока степен на деиндустриализация през последните 25 години в света. И че въпреки факта, че индустрията допринася за създаването на 24% от брутния вътрешен продукт на страната, тя е с много ниска добавена стойност. А износът на високотехнологична продукция е само 3% от експорта на страната.

Авторите на изследването настояват и за ефективна система от държавни субсидии, които да увеличат конкурентоспособността на българските фирми. Не само в ЕС, но и в много страни по света има ефективни практики и примери за предоставяне на държавни помощи за насърчаване на индустриалното производство, казват те.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията