АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ

Манифестациите от онова време онагледяват може би най-живописно същината на НРБ. Моя тогавашна съученичка ужасно се срамуваше от насилието, което манифестациите упражняваха върху тийнейджърската й душа. "Как да се чувствам, когато са ме облекли в тази глупава прозрачна туника, под която всичко ми се вижда? И в дъжд, и в студ да танцувам пред трибуната на мавзолея?" Разбира се, застаряващите мъже с меки шапки, които глуповато помахваха с ръка от трибуната, едва ли са изпитвали някаква еротична тръпка от гледката, но това ни най-малко не смекчаваше унижението. Защото манифестацията не само "звучеше" като някакъв фалшиво настроен музикален инструмент, изпълняващ Ода за радостта, благоденствието и идеологическата сплотеност на обществото. Манифестацията си беше един примитивен, атавистичен ритуал на покорство и подчинение, който именно трябваше да унижи хората-бурмички в подножието на самодоволните меки шапки.

***

Двама мои съученици живееха в така наречения "Блок на Държавна сигурност" – бащите им бяха офицери от ДС. В мазето на този блок (особено сигурно помещение, тъй като живущите бяха по дефиниция благонадеждни) имаше голям склад на "Кореком" с всевъзможни западни стоки. Една вечер моите съученици конспиративно позвъниха на вратата ми, натоварени с вълнуващи вносни предмети, включително недостъпните по онова време модерни ски и ски-обувки. Те пообрали склада и решили да скрият откраднатото точно на моя таван. От глупост се съгласих. След няколко дни ги хванаха, заведоха и мен в милицията. Но татковците бързо "оправиха работата" и никой от нас не пострада. А всъщност трябваше.

***

Макар че и Маркс, и Енгелс, и Ленин по портретите бяха с бради, в НРБ по онова време на брадатите не се гледаше с добро око. Един мой преподавател в университета държеше всички "младежи" да са гладко избръснати - иначе не подписваше книжките и направо късаше на изпит. Този човек (вече покойник) се беше издигнал в научната йерархия до чин "академик", а колегите му юристи шушукаха, че е написал един-единствен труд: книжка с афоризми. Горко ти на изпит, ако не си я прочел! Повечето афоризми звучаха приблизително така: "Хубаво е да работиш, лошо е да мързелуваш". Е, човекът – освен академик – беше и голям партийно-политически началник. Тоест, проблемът с фалшивите дипломи и титли не е рожба на демокрацията. Просто в НРБ те се купуваха не с пари.

***

Учителят по физкултура в гимназията ни всяка сутрин играеше ролята и на нещо като "инспектор по хигиената и униформите". Тоест, проверяваше дали подопечните му гимназисти и гимназистки са изрядно подстригани, сплетени, униформирани и с изрязани нокти. Част от неговия "добър тон" беше да те цапне през врата с масивната си длан или приятелски да издърпа нечие ухо. Нищо лично, просто обичайната тогава примитивна простащина. След часовете по физкултура съученичките ми винаги се оплакваха, че все намирал начин здраво да ги опипа – я на успоредката, я на коня. Този човек, сигурен съм, е живеел с убеждението, че всичко, което върши, си е напълно в реда на нещата. Нещо повече: по-късно научих, че се пенсионирал с почести и отличия. Питам се: кой "произвеждаше" по онова време подобни първобитни екземпляри? НРБ, комунизмът, обществото? Или може би просто жилавата селяндурщина, която и до днес не е слязла от сцената.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".