На около две мили (3200 метра) от Стоунхендж археолози разкриха останки от огромно светилище. Обектът свидетелства за може би революционни промени във вярванията на най-старите жители на Британия.

Новото откритие вероятно ще осветли ролята на Стоунхендж в древността – двойния пръстен от изправени каменни блокове. Още преди година „Индипендънт“ писа, че изследвания с радарна технология са показали местоположението на голям комплекс две мили североизточно от Стоунхендж. Резултатите от проучванията от последните месеци показват, че находката е още по-внушителна, отколкото изглеждаше в началото.

Някъде в първата половина на третото хилядолетие преди Христа край днешното село Дърингтън в Уилтшър се е издигало голямо светилище, най-вероятно с формата на конска подкова. Дългата осемстотин метра южна и западна дъга е била очертана от около двеста изправени каменни блока, високи по три метра и широки по метър и половина. Дотук екипът е открил четиридесет напълно заровени камъка в легнало положение, тридесет и пет строшени и още четиридесет ями, предназначени за поставяне на други камъни. Възможно е част от този материал да е използван при градежа на самия Стоунхендж. Северният периметър е затворен не от още блокове, които да образуват кръг, а от склона на естествено възвишение. Вероятно този примитивен „храм“ да е бил ориентиран специално към Бикън Хил, друг хълм на три мили оттам. Светилището лежи в съвършено права линия спрямо Стоунхендж и много по-стар малък комплекс.

В светлината на откритието изглежда, че за древните Бикън Хил е имал голямо значение като свещено място – може би свързано с дух или божество.

Около 2600 г. пр. Хр. старият комплекс е изместен от новия соларен храм, Стоунхендж. Най-късно към 2500 г. пр. Хр. старият обект е ритуално унищожен и изоставен. На негово място древните издигат още един, нов мегалитен паметник край село Дърингтън.

Камъните най-вероятно са били поставяни нарочно в легнало положение, за да бъдат ритуално заровени. Това изглежда най-ранният засвидетелстван пример за смяна на религията в предисторическа Британия и всъщност в цяла Европа.

Според проф. Винс Гафни от Брадфордския университет събарянето и покриването с пръст на камъните от Дърингтънския комплекс бележи важни промени от ритуална, социална и културна гледна точка.

Учените предполагат, че гигантските каменни блокове на новооткритото светилище, поставени в легнало положение под очертанията на малко по нов праисторически паметник, показват, че старото светилище е бил нарочно изоставено, когато местните култове са спрели да имат за свой център близък хълм и са се превърнали в почит към слънцето (спрямо чието небесно движение е ориентиран Стоунхендж).

Приблизителната датироква на светилището и прекъсването на съществуването му са много близки по време до датирани промени в стиловете керамика и появата на големи количества свински кости в сметните ями на праисторическите селища, свидетелстващи за повишена консумация на това месо и може би за пирове с него.

Откритието показва, че Стоунхендж не е съществувал в изолация, а районът е бил място на религиозни култове още преди появата на този най-известен древен паметник.

Районът от пет квадратни мили около Стоунхендж продължава да бъде изследван за нови находки от неолитната епоха. Наоколо все още има неизследвани по-малки светилища.

площад "Славейков"