В една слънчева сутрин по-рано тази година тв екип влиза в добре обзаведен апартамент съвсем близо до портите на Ватикана. Облечен в своите черни свещенически одежди и червен колан на епископ на Римо-католическата църква, роденият в Уисконсин кардинал Реймонд Бърк седи в своето изящно кресло и отправя думи, които звучат като предупреждение към папа Франциск.
Заклетият консерватор и бюрократ от Ватикана Бърк беше понижен от папата няколко месеца по-рано, но не се е отказал от битката. Франциск започна ера на включване, като даде възможност да се чуят гласовете на разведените католици, както и на гейовете и на лесбийките. Пред камерата Бърк казва, че ще окаже съпротива на либералните промени и ще търси сметка на Франциск докъде се простират границите на неговата власт. "Трябва много да се внимава с властта на папата", казва тогава Бърк на френския тв екип.
След дни папата ще направи първото си посещение в САЩ (визитата е насрочена за 22-27 септември - б. р.) във времена, в които неговите нарастващи противници го определят като "революционер". Преди около седмица той разшири властта на свещениците и им даде право в новообявената "година на милосърдието", която започва през декември, да прощават на жените, които извършват това, което католическото учение определя като "смъртния грях" на аборта . В неделя той призова всеки католически свещеник в Европа да предложи подслон на едно семейство на бежанци от хилядите мигранти, които търсят убежище, рискувайки всичко, за да избягат от разкъсваната от война Сирия или от други точки на конфликти и бедност.
Като преобръща, разбутва църковната конвенция, Франциск се изправя срещу консервативното мъртво вълнение вътре в църквата, насочено срещу либералните импулси. В поредица от разговори, включително и със седем висши клерици, запознати казват, че промяната е довела до поляризация на посоката, в която да се развива католическата църква, каквато не е имало от големите папски реформатори от 60-те години на 20 век.
Консервативният бунт има много проявления - в публичните коментари, но и в увеличаващата се популярност на консервативните католически уебсайтове, които лансират тезите на противниците на Франциск, книгите и различни материали на консервативни свещеници, които искат да се опълчат на либералната тенденция, изтичането на информация в медиите, насочена срещу реформаторите.
В скорошни свои коментари Бърк само обяви факти. Въпреки огромната власт на папата църковната доктрина служи като вид конституция. И за либералните реформатори теологичното връщане обратно от страна на консерваторите затруднява желанието на папата за реформи да се превърне в реални действия и промени.
"Поне вече не си говорим зад гърба", казва преподобният Тимъти Радклиф, английски свещеник- либерал, съюзник на Франциск, който беше назначен на важен пост във Ватикана през май. Той обяснява, че приветства откритите дебати, дори несъгласието и критиките вътре в църквата. Но признава, че се страхува от някои от нещата, "които наблюдаваме".
Тестване на новооткритата свобода
Вместо открито и ясно да декларира подкрепата си за либералните лидери, които натискат за промени, папата предпочита понякога имплицитно да застава зад тях като отваря много въпросителни за това колко далече могат да стигнат реформите. Например по време на среща на висши духовници миналата година Франциск казал на събралите се: "Нека никой не казва: Това не може да го кажете."
Оттогава либералите тестват границите на новата си свобода, като един белгийски епископ стигна дотам, че призова католическата църква официално да признае еднополовите бракове.
Консерваторите смятат, че в атмосфера на надигащи се либерални идеи, те несправедливо са поставени в позицията, в която "защитата на истинското учение на Църквата те кара да изглеждаш като враг на папата". Това обяснява висш духовник от Ватикана, който иска да остане анонимен, за да говори свободно.
"Намираме се в много тревожна ситуация, в която католическите свещеници и епископи казват и правят неща, които са срещу църковното учение. Те говорят за еднополови съюзи, за опрощение за тези, които изневеряват", казва той. "А папата не прави нищо, за да заглуши тези гласове. Така че папата иска смущения."
Вътрешният раздор
Папата разбуни духовете и вдигна нивото на интригите в дългата история на Ватикана като започна радикални проверки на мътните финанси на Ватикана. При неговото управление ръководството на банката на Ватикана беше уволнено, както и общоиталианският борд на надзорния орган.
Едно от средствата беше да се пуска информация към италианските медии. Ватиканските власти все пак са убедени, че най-големият теч на информация досега - на папската енциклика за околната среда през юни - е бил предизвикан от алчност, а не заради отмъщение. Но други разкрития са насочени към ключови фигури в папското прочистване. Така например избраният да управлява папските финансови реформи кардинал Джордж Пел от Австралия стана през март обект на медийна атака заради своите разточителни лични вкусове.
По-често недоволството се надига по идеологически причини. Критиките към действащ папа са изключително редки - либералните епископи понякога изразяваха недоволство от предшественика на Франциск Бенедикт XVI. Но в институция, която се върти около традиционното почитание към папата, това, което шокира мнозина, е колко публични и открити са критиките към Франциск.
В отворено писмо към диоцезата епископ Томас Тобин от Провидънс написа: "В опитите си да отговори на нуждите на епохата както папа Франциск предлага, Църквата рискува да загуби своя смел, пророчески глас, този, от които се нуждае светът". От своя страна Бърк, кардиналът от Уисконсин, нарече вече църквата при управлението на Франциск "кораб без кормчия".
Дори Пел изглежда, че го подценява по отношение на теологическите въпроси. Докато коментираше призивът на папата за решителни действия по отношение на климатичните промени, Пел сподели пред "Файненшъл таймс" през юли: "Църквата няма мандат от Господ да се произнася по въпроси на науката".
"Бъркотия" като евфимизъм за папското управление
В консервативните кръгове думата "объркване, бъркотия" вече се е превърнала в евфимизъм за назоваване на папството без да се споменава папата. 500 католически свещеници от Великобритания написаха отворено писмо, в което се казваше, че има "голямо объркване" в "католическото морално учение". Това се случи през миналата година след конференция на епископите, посветена на семейството. Там Франциск отвори вратите за дебати, което доведе до предлагане на нова позиция за разведените или гейовете католици.
Това говорене беше удавено във вот, който показа все още голямата сила на консервативните сили в католическата църква. Той насрочи още една проява за следващия месец, когато висшите лидери на църквата ще се срещнат на нова конференция, която според наблюдатели ще се превърне в поредната теологическа битка. Папата ще има последната дума за всички промени през следващата година.
Консерваторите започнаха кампания срещу възможна промяна на политиката, която ще позволи на разведените и женени повторно католици да получават причастие. Миналата година пет висши духовници, в това число Бърк, както и кардиналът консерватор Карло Кафара от Болоня, предложиха документ, станал известен като манифест срещу тази промяна. През юли в DVD, разпространено в стотици диоцези от консервативни католически свещеници отново се искаше същото. В него Бърк, който представи същите аргументи на католическа конференция, директно предпреди за свят, в който традиционните учения се пренебрегват.
Но това все още е католическата църква, в която йерархичното почитание не може да се сравни с нищо друго. Вместо направо да атакуват папата епископите и кардиналите консерватори по-често вземат на мушка техните либерални опоненти. Те включват германският кардинал Валтел Каспер, който предположи, че се е превърнал в мишена -заместител за клерикалите, които не са достатъчно смели да нападат направо папата.
И все пак консерваторите отчитат, че либералите залагат на изявленията на папа, който е много по-хлъзгав като намерения, отколкото Каспер и неговите съюзници са готови да признаят.
"Аз съм роден папист, живял съм като папист и като папист ще умра", казва Кафара. "Папата никога не е казвал, че разведените и отново женени католици ще могат да вземат Светото причастие и все пак неговите думи се въртят и получават фалшив смисъл".
Някои от съюзниците на папата настояват, че дебатът е точно такъв, какъвто Франциск го иска.
"Според мен хората говорят каквото им е на ума, защото се чувстват силни и вдъхновени в своите позиции. Не мисля, че Светият отец го приема като лична атака срещу него", казва архиепископът на Чикаго Блейз Купич, който минава за близък съюзник на папата. "Светият отец дада възможност тези въпроси да бъдат дискутирани открито. Той не е предопределил какъв ще бъде изходът", казва той.
Текстът е публикуван във "Вашингтон пост". Антъни Файола ръководи кореспондентското бюро на изданието в Берлин.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни