НАТО може да разположи още войски в своите страни членки от Източна Европа заради кризата в Украйна.

Това заяви генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен след срещата си с президента Росен Плевнелиев. Шефът на алианса е на визита у нас.

"В момента обсъждаме как можем да усилим колективната отбрана", отговори Расмусен на въпрос дали може да се очаква НАТО да разположи допълнителни войски в източноевропейските си членки. "Вече предприехме няколко стъпки в тази насока. Увеличихме присъствието в прибалтийските републики. Над Полша и Румъния вече летят наши самолети АУАКС, за да бъде подобрено наблюдението. Увеличихме военното присъствие в Черно море. Всичко това има за цел да докажат, че имаме ефективна система за защита. Но ни трябват още стъпки. Те ще бъдат въз основа на дискусиите и препоръките от страна на военните ни власти в близките дни и седмици. Те може да включват обновяване и развитие на нашите планове за отбрана, по-интензивни военни учения, а също така и разполагане на войски", каза Расмусен.

"Призовавам Русия да вземе мерки, за да възстанови доверието на международната общност, да изтегли войските си от границите на Украйна и да стъпи в конкретен диалог, зачитайки суверенитета на Украйна", заяви още гостът.

"Защитата на демократичните ценности не е даденост. Тя не се подарява и в никакъв случай не е безплатна. Затова ние трябва да инвестираме в отбранителни способности", каза президентът Росен Плевнелиев. "Тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана в България не е добра. България трабва да постигне веднага едно минимално ниво от 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт и много скоро да си върнем тези 2 процента от БВП, които имахме в началото на кризата. България отделя прекалено малко средства за модернизация. Това в краткосрочен аспект ще се отрази зле на националната сигурност", добави държавния глава.

Още военна техника

Плевнелиев  изтъкна, че в НАТО има държави и с големи, и с малки ресурсни възможности.. "Обмисляме варианти как страните с по-големи ресурсни възможности да могат да предоставят дори използвана военна техника на държавите от втората група, което ще гарантира и съвместимост. За нас е важно да диверсифицираме както доставчиците на газ, така и на въоръжение и бойна техника за нашата армия", каза още Плевнелиев.

"Има смисъл и в съвместната покупка на самолети, хеликоптери, кораби и друга техника от група държави в региона. Генералният секретар на НАТО даде прекрасни примери в това отношение. Това гарантира съвместимост, много по-голяма ефективност. Това е гаранция и за дългосрочна поддръжка на най-ниска цена, но с възможно най-висока ефективност", категоричен бе българският президент.

Плевнелиев награди Андерс Фог Расмусен орден "Стара планина"- I степен. Гостът получи от военния министър Ангел Найденов почетния знак на военното ведомство "Свети Георги" - I степен.

Расмусен взе ордена за личния си принос и заслуги за развитието и утвърждаването на НАТО като най-успешната военно-политическа организация в модерната история, както и по повод отбелязването на десетата годишнина от членството на България в алианса. "Приемам тази чест освен това със силно чувство на отговорност, за да работя по-нататък с България и с другите съюзници, за да може НАТО да остане силна, готова и решителна и да продължа да насърчавам визията за една цяла, свободна и мирна Европа", каза Расмусен. Той изтъкна, че НАТО е по-силна с България така, както България е по-силна с НАТО.

Протест с тиква

Волен Сидеров показва тиква с надписа НАТО. Снимка Николай Николов

Докато гостът бе в президентството, отвън се бяха събрали депутати от партия "Атака", начело с лидера й Волен Сидеров. Те протестираха срещу визитата на Расмусен. Според тях орден "Стара планина" напоследък се раздавал на килограм.

Националистите носеха плакати с надписи "НАТО не ни въвличай във война с Русия", "България вън от НАТО" и скандираха "терорист" и "убиец" по адрес на шефа на алианса. Волен Сидеров показа тиква със знака на НАТО.