Германия днес е единствената голяма европейска държава, която радушно приема бежанци. Докато политици на Балканите, в Унгария, в Австрия и дори в САЩ поддържат опустошителна реторика срещу бежанците и имигрантите, Меркел прави точно обратното – приема ги с отворени обятия. Според мен тези действия на Меркел са плод на много умен и добре калкулиран дългосрочен ход.

Както повечето богати държави, Германия има критичен демографски проблем – германската нация застарява. През следващите 10-тина години страната ще загуби над 5 милиона работници, дори при рекордно високата си заетост (Германия има младежка безработица от около само 7%), а през следващия половин век – около 15 милиона души от населението си. С раждаемост от само 1,38 деца на семейство, Германия просто не може да поддържа населението си в днешния размер.

Германските политици осъзнаха демографския проблем много преди останалите си европейски колеги и направиха страната си много по-гостоприемна за искащи да работят и живеят в нея имигранти. Като резултат, Германия има значим нетен имигрантски поток от над 25 години. Но дори това вижда своя край през 2010 година – тогава, за пръв път от четвърт век, повече германци напускат страната си, отколкото имигранти се заселват в нея.

Положението е особено драстично в пост-социалистическата Източна Германия. Както в България, там също можете да видите обезлюдени села и рушащи се индустриални зони и еднотипни изоставени жилищни комплекси. А разговорът с някой възрастен германец няма да е нещо много по-различно от разговор с някой български дядо – романтични спомени от едно време, децата заминали в Западна Германия, индустрията фалирала, а гората бавно превзема къщите, където едно време синовете му са прекарали детството си. За всичко пък били виновни големите концерни, които изсмуквали младите и ги пращали в офисите в Запада (източногерманските градове са крепости на напредналата последно време германска комунистическа партия – Die Linke).

Едно от достойнствата на Меркел е, че не опита да спре преселващото се младо население от Източна Германия чрез строежи на големи инфраструктурни обекти с държавни пари и заеми. Например, Япония направи такава грешка през последните около 30 години и днес можете да се разходите из практически обезлюдени японски селски райони, в които ще ви посрещнат изоставени някои от най-големите гари, летища и магистрали, които сте виждали през живота си.

Канцлерката, обаче, прави своя съдбовен ход именно в момента. Германия не беше от най-гостоприемните страни през последната година-две, когато покрай сирийската криза Европа беше залята от представящи се за бежанци имигранти от Северна Африка и коя ли не бедна азиатска страна.

Но днес в Европа влизат предимно сирийци. Много от сирийците  са наистина образовани и културни хора, които имат професия и до вчера са прекарвали дните си като всеки работещ европеец – ставали са за работа рано, прибирали са се у дома си късно. Лично аз познавам един сирийски кюрд, който загуби десетки милиони във войната, тъй като бунтовниците превзеха завода му и го превърнаха във военна база, както и негов роднина, притежавал фирма за строителни машини в родината си и днес работещ като оператор на такава машина в Швеция.  

И Меркел според мен видя в тези хора именно това, от което има нужда Германия – приток на хора, които искат да работят, за да се грижат за себе си и семействата си и в същото време са достатъчно образовани и културни, за да не бъдат податливи на екстремистка пропаганда. Германия днес приема тези хора, дава им законен статут и се опитва със сътрудничеството на прозорливи кметове да ги засели в обезлюдяващите се източни региони.  И както се вижда от долната графика, ако през 2008 година Германия прие само 9,5% от всички влезли в ЕС бежанци, то 2015 година е готова да приеме близо 70% от бежанците в ЕС.

C:\Users\user\Desktop\Capture.PNG

Колкото и да не ни харесва, демографски проблем в една страна през XXI век се решава неминуемо с отваряне към нормални и разумни чужденци, които биха искали да се преселят в нея. Германските политици не ги е срам да признаят, че имат такъв проблем и не ги е страх да го разрешат чрез единственото възможно решение.

А затварянето на граници и отглеждането на „чиста раса“ в крайна сметка води до застаряло население, демографски колапс, срив на социалните системи и бавен икономически ръст. Който е познал България в последното изречение – не е сгрешил. Малката утеха е, че не сме сами в това незавидно положение. Но пък умните нации вече се измъкват от него, а ние тепърва ще трябва да преодоляваме комплексите си.