Човекът вече има нов близък роднина - новокръстеният homo naledi, открит в Южна Африка преди две години и обявен за част от рода Homo. Този наш африкански "братовчед" се отличава с една ключова особеност - с голяма вероятност погребва мъртвите си, нещо, което доскоро се смяташе, че само ние и неандерталците имаме тази практика.

Когато аматьор пещерняк и геололог пристига една вечер в къщата на Лий Бергер в края на 2013 г. с парче фосилизирана челюстна кост в ръка, двамата отварят по бира и се обаждат на National Geographic. Бергер, професор по археология от Уитуотърсрандския университет в Йоханесбург, Южна Африка, има опит с подобни открития, но веднага разбира, че е изправен пред нещо по-сериозно.

След две години ровене в пещерната система "Изгряващата звезда" близо до Йоханесбург, Бергер и неговият екип откриват гробница и нова добавка към човешкото семейно дърво. Екипът кръщава новият човек "хомо наледи", кръстен на пещерата в един от местните езици.

Екипът на професор Берген, съставен предимно от слаби жени - тъй като проходът, по който се достига до гробницата, е твърде тесен за по-едрите.

Как обаче се разбира, че Хомо наледи погребва мъртвите си?

"Няма щети от хищници, няма знаци за инцидент. Достигнахме до извода че Хомо наледи, вид хоминид, умишлено е прибирал мъртвите си в тази тъмна камера. Защо, не знаем, казва Бергер пред Си Ен Ен. - Преди да открием това, казвах, че това е определящата ни характеристика. Идеята за погребване на мъртвите, за ритуално закопаване на тялото е нещо изцяло човешко."

В пещерата са открити общо 1550 кости, принадлежащи на поне 15 екземпляра. Има черепи, челюсти, зъби, кости от почти цял крак, ръка, и вътрешно ухо. Останките са и на млади, и на стари, и на деца. 

Хомо наледи е бил с приличен ръст - около 1,50 м, и е тежал около 45 кг. Анализ на скелета му показва, че е ходел на два крака. Мозъкът му обаче е бил много малък - между 450 и 550 кубични сантиметра, спрямо 1100-1300 при съвременния човек.

Черепът на Хомо наледи, в сравнение с човешкия.

Смята се, че костите може да са принадлежали на членове на едно семейство, тъй като структурата им е изключително подобна.

Грубо казано, структурата на торса е маймуноподобна - пръстите на ръцете имат например типичното закривяване на ставите, което прави катеренето далеч по-лесно. От кръста надолу обаче Хомо наледи прилича много повече на съвременен човек.

Пред Берген и екипа му има само един проблем - останките все още не са датирани. Може да се окаже, че Хомо наледи е бил близък "братовчед" или дори съвременник на хомо сапиенс, като неандерталците.