България като част от Европа е изправена пред решения, с които потомците ни или ще се гордеят, или ще се срамуват векове наред. Така както днес се гордеем със спасяването на 50 000 евреи и се срамуваме и мънкаме за изпращането в лагерите на смъртта на онези 11 000 от Беломорието и Македония. Когато на вратата ти са дошли хора, бягащи от ужасите на войната, има един единствен верен начин на действие: да им помогнеш. 

С изминаването на времето това ще става все по-ясно. Днес, обаче, в суматохата на ежедневните бакалски сметки и дълбокомъдрия, ни засипват аргументи защо не бива да помагаме на бежанците - не само ние българите, но и Европа като цяло. Отговорността е на друг – американците, видите ли. Те да приемат бежанците, а Европа да се огради със стена. Меркел и Юнкер грешат в политиката на прием на хора, бягащи от регионите с военен конфликт. Прави са Орбан и Фицо, които искат да се затворим херметично от останалия свят. Е, по този начин милиони ще останат в лагери или ще гинат по пътя за Европа и около нейните стени, но пряка отговорност за това ние, европейците, няма да носим.

Нека разгледаме „аргументите“, които се привеждат в подкрепа на подобна позиция, която стряскащо напомня за едни други времена:

1. Европа ще се ислямизира

Европа има население от над 500 милиона. Бежанците от войната и Ислямска държава са общо няколко милиона – максимум около десет. Всички те да бъдат приети, етническият или религиозният състав на континента няма да се промени осезаемо.

2. Ще се получат големи анклави на друговерци

Такива ще се получат, ако не се прави нищо, а бежанците остават в държавите, в които пристигат по суша и вода. Затова е необходима политика на планомерен прием от всяка една държава в ЕС, което ще улесни интеграцията на тези хора.

3. Европа няма ресурси за такъв прием

Смешен аргумент, за който ще се бере много срам в историческа перспектива. Ако той надделее, ще се окаже, че сме предпочели да имаме малко повече джобни пари, отколкото да спасим от смърт и крайна бежанска мизерия милиони хора. Европа е МНОГО богата. България може да е най-бедната й част, но в сравнение с останалия свят и България е все пак от богатите. Затова просто е необходима политика, при която европейците солидарно и спрямо възможностите си поемат тежестта от интеграцията. Меркел даде пореден пример за лидерство: най-богатият ще поеме най-сериозната тежест. Всякакви приказки за липса на достатъчно ресурси – в този смисъл - са просто прах в собствените ни очи.

4. Европа трябва да пази същността си, която е заплашена

С този аргумент се преминава директно от бакалските сметки към дълбокомъдрието. Коя точно същност на Европа ще изчезне, ако тя изпълни моралния си дълг? Няма да е кантианската и просвещенската й същност със сигурност. Още по-абсурдно е да се твърди, че Европа ще предаде християнските си корени, ако прояви състрадание към унизените и оскърбените, към хората в голяма беда. Да, тоталитарната „същност“ на Европа ще пострада, ако тя не направи концентрационни лагери и не се огради с „добре охранявани“ телени мрежи и транспортни коридори. Но за кого точно това е драма? 

5. Това, което става, е тежък провал за „либерална“ Европа

Още по-надълбоко в дълбокомъдрието ни водят разсъждения за това, как сме свидетели на края на свободното движение на хора, стоки и т. н., края на един „пазарен утопичен“ проект, за който Европа сама си е виновна. Апокалиптиците ще видят знамения на ужасен край във всичко - дори в успеха на един проект. Това че все някога в историята те може и да се окажат прави (все пак този свят може и да свърши), не означава, че трябва непрекъснато да им се обръща внимание. Но настоящият им аргумент си струва да бъде разгледан, заради неговата парадоксалност: успехът на Европа е, видите ли, знамение за нейния край. Нормалните хора биха казали, че краят на „либерална“ Европа ще настъпи, когато европейците се втурнат да бягат към други части на света, а не когато другите искат да дойдат тук. За апокалиптика, обаче, много добре не е на добре и е сигурен белег за приближаващо нещастие. С този аргумент не може да се спори: човек може само да си плюе в пазвата, да чука на дърво, да пали свещи или да вземе транквиланти. 

6. Така или иначе Европа е заплашена и й трябва стена

Стената – сама по себе си - никога не е спасявала Европа. 1453 г. е показателна: Константинопол - гордостта на християнската цивилизация и хилядолетен център на света  - е паднал, когато е взел да разчита основно на стените си. Това, което защитава Европа, е динамичната й икономика, образованието, иновациите, способността й да се управлява разумно и да решава тежки проблеми на колективното действие. Координация, ефективно изразходване на ресурси, планиране, постигане на стратегически цели е пътят напред, който може да „спаси“ Европа. И този път съвсем не е непознат или невъзможен. Стената е малко по-добро средство единствено от заравянето на главата в пясъка.

7. Бежанците са всъщност мигранти, мотивирани от консумеризма на Европа 

Разграничението между мигрант и бежанец тук е важно. Моралният дълг да помогнеш на бедстващ човек е в пъти по-голям по отношение на бежанците. Затова и тук Меркел е права, когато настоява за прием на хора само от районите с военни действия. Икономическата миграция от Африка и други страни ще представлява безспорно предизвикателство за Европа десетилетия напред. Тук, обаче, има възможност за ограничителни политики и планиране на нуждите на икономиката на ЕС, чието застаряващо население така или иначе трябва да бъде „допълвано“. А „консумеризмът“ - като желание за по-добър живот тук и сега – не е откритие на САЩ или съвременна Европа, нито пък ще изчезне от заклинанията на добре-охранени апокалиптици от привилигированата част от човечеството. 

8. Европа трябва да се затвори, защото иначе ще дойдат терористи

Опасността от инфилтриране на терористи с големи маси хора е реална. Изпитанието пред службите в европейските страни е сериозно. Ще се наложи строго наблюдение – поне в един първоначален период – на новодошлите. Сигурно ще има и пропуски на службите. Недай си боже, но може да има и фатални инциденти. За да се намали вероятността от такива, може дори да се наложи временно ограничаване на някои свободи, както стана с тежките проверки по летищата след 11-ти септември. Но всичко това – колкото и сериозно да е като проблем - не може да бъде използвано като оправдание за нарушаване на базово човешко задължение: да помогнеш на хора в беда. 

9. Вместо прием на бежанци, да се пратят войски в Сирия, за да „решат“ проблема

Много „модерен“ аргумент, особено сред държави, които няма какво реално да пратят в Близкия Изток, нито пък са готови да дават пари за такива акции. Т.е. другите и най-вече американците да пратят войска там. Всъщност, този аргумент може да има някаква сила, ако Европа допринесе за справяне с бежанската ситуация, а САЩ – които имат капацитет за това – поведат коалиция за справяне с ИД. Наистина, военен отговор на главорезите е необходим. Но и проблемът не трябва да се опростява. В крайна сметка САЩ бяха в този регион, поддържаха огромна войска, опитаха се да изградят институции на иракската държава, включително нейната отбрана. В мига, в който се оттеглиха, всичко драматично се срути. Няма спор, че САЩ могат да изпратят отново експедиционен корпус, който да поразгони момчетата в джипките и да ги накара да се изпокрият. Но проблемът е, че те не изчезват, а просто изчакват, докато операцията стане твърде скъпа за американския данъкоплатец и той прецени, че има други, по-спешни проблеми. Същото се отнася за всеки друг потенциален член на една анти-ИД коалиция. 

Нали някой не смята, че военната база на Русия в Сирия – с всичките и 1000 военни - ще реши въпроса. И десет такива бази да има Путин, основното, което ще постигне, е да стабилизира Асад и да си осигури стратегическа стъпка в Близкия изток. ИД ще е слабо впечатлена от въздушни удари по джипки: такива, както и техния екипаж, лесно могат да бъдат набавяни до безкрай. Като прибавим към това и двойната игра на Ердоган и други регионални сили, за съжаление лесно и спешно решение на проблема няма. В този смисъл, призиви да се пратят „тюлените да режат глави“, а междувременно ние да градим стена, са друг вариант на стратегията с главата в пясъка.

10. Не е наша отговорност – САЩ да си ги приберат

Въпросът за „моралната вина“ за ситуацията в Близкия изток стана любим отдушник на антиамерикански и про-руски настроения у нас. Универсалното обяснение, което се налага, е че САЩ свалили светските диктаторски режими и така отворили кутията на Пандора. Все едно хората в Близкия изток не са морални субекти и не носят отговорност, за това че те или техни съграждани и единоверци правят политика с рязане на глави и изнасилвания. Политика, която не САЩ все пак са измислили или подкрепят. Все едно че американците имат някакви копчета, с които управляват всичко и държат всичко под контрол и за това носят отговорност за престъпленията на всякакви ненормалници, които те са „изпуснали от лудницата“.
Вярно е, че действията на САЩ в Ирак след 2001 г. бяха политическа грешка – неподготвена акция, неуспешен опит да се възстанови държавността в тази ключова страна. Но предположението, че Близкият изток щеше да е мирно и спокойно място със

Садам до днес, ако САЩ не се бяха намесили, е силно проблематично. Нима Западът трябваше да подкрепя или просто толерира мракобесни режими, да им дава ресурси и оправдание да тормозят населението си? Нима това щеше да предотврати „Арабски пролети“, възход на ислямизма, влиянието на Иран и т. н. Твърдата вяра в способността на диктатори от рода на Садам, Асад и Кадафи да се държат на власт с насилие безкрайно време е точно толкова оправдана, колкото и вярата, че САЩ държат всичко под контрол и само от тях зависи дали някой дух ще изскочи от бутилката. 

Всъщност, ако САЩ бяха подкрепяли Асад, Кадафи и Садам, същите хора, които ги обвиняват днес като главен виновник за проблемите в Близкия изток, най –вероятно пак щяха да ги клеймят като такъв. Но каквито и възгледи да имаме по отношение на САЩ и техните отговорности, едно е ясно. Като най-голяма национална икономика те също трябва да поемат дял от бежанците. Но това не означава, че тези, които чукат на вратата на ЕС, трябва да бъдат упътвани отвъд океана. Ако тези хора се издавят в Атлантика, или гинат безконечно в палаткови лагери или по пътя към някаква обетована земя, отговорността няма да е на САЩ. 
В крайна сметка, за останалия свят тънките разлики между САЩ и Европа не са толкова значителни: отговорностите – искаме или не - са общи и особена полза от прехвърлянето им през океана няма. А и като си разчитал над половин век (и продължаваш да разчиташ) на военната сила на някого за собствената си защита, трябва да си готов понякога да споделяш отговорността и за евентуални негови грешки.

***
Макар че много може да се каже като доуточнения, всички тези аргументи могат да бъдат приложени директно към нас просто като се замени думата „Европа“ с „България“. Две по-спешни уговорки са необходими. Някои биха оспорили, че ние сме част от Европа. Те биха предпочели да сме някаква междинна спирка между Европа и Русия (и повече към Русия). Надявам се те да са все по-малко и националната ни шизофриния по този въпрос да се уталожва: маргиналната позиция на БСП и Атака са добра новина в тази посока. Втората уговорка е, че ние си имаме вътрешен „бежански“ въпрос. Този с ромите, част от които стават гетоизирано малцинство, което не владее официалния език, няма адекватно образование и ресурси. Ако успеем да интегрираме няколкото хиляди сирийци в подобно положение (и от нашата „квота“) – с европейска помощ и черпейки know-how от другите държави в ЕС-  бихме могли да използваме модела и за нашите родни роми. Да се твърди, че те не подлежат на интеграция – след като повечето от тях са интегрирани така или иначе – също е слаб аргумент. 

И двете уговорки, обаче, не ни правят някакъв особен случай, нито пък служат за допълнително и чрезвичайно извинение по отношение на базовите ни човешки задължения.

Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.