НИЯ КАРАДЖОВА

Учениците след 10 клас вече няма да изучават всички учебни предмети, както досега. Те ще имат възможност да изберат профил, който включва само няколко учебни предмета от сходни области. Това предвижда Законът за училищното образование, гласуван от парламента.

Профилите във втория етап на гимназията са общо 11, сред които освен традиционните хуманитарен, математика, природни науки, има също софтуерни науки, предприемачество. Профили могат да бъдат също музиката и физкултурата.

Само два от предметите, изучавани в тях, се определят от държавата. Останалите са по решение на училището, като в написването на учебните програми за тях могат да се включат университетите и бизнесът. Така образователната ни система се приближава до британския модел, при който в последните две години от гимназията учениците учат само предмети от област, в която искат да се развиват.

Преди това депутатите за пореден път се скараха заради идеята основно образование да се завършва една година по-рано - в седми клас, а гимназията да се дели на два етапа. Лидерът на ДПС Лютви Местан посочи, че и сега 23% от учениците не продължават в гимназия, а намаляването на периода на основното образование ще задълбочи този процес. Това според него е "бялото петно в закона". Валери Жаблянов от БСП пък заяви, че първият етап от гимназията, завършващ в десети клас, не дава дори диплома на учениците и това няма да ги мотивира да загубят три години от времето си след седми клас, за да продължат да учат. Янаки Стоилов разказа, че в ромските махали на Лом вече дори абитуриентските балове се правят след 8 клас, защото по-нагоре не продължава никой. Скандал имаше и за изучаването на майчин език, но бе окончателно прието, че той остава избираем.

Милен Михов от Патриотичния фронт посочи, че за  последните години е намалял двойно броят на българските турци, които избират да учат майчиния си език. Лютви Местан пък заяви, че който не знае майчиния си език, не може да научи добре и книжовния. Той попита патриотите биха ли се съгласили българите в Западните покрайнини, Молдова или Украйна да учат езика си, без задължителни държавни гаранции колко часа да трае това. Той поиска държавата да поеме траен ангажимент, че ще даде възможност на всяко дете да учи майчиния си език. Въпреки това и редакционната поправка на Местан не бе записана в закона.