Погребението на Арпад Гьонц, президент на Унгария от 1990 до 2000 година, няма да има нищо общо с протокола за изпращане на държавен глава в последния му път. Това е пожелал самият той в точни указания как и къде да се проведе траурната церемония и кой да присъства на нея.

Гьонц почина на 93 години на 6 октомври, погребението му ще се състои на 6 ноември в гробището на най-стария квартал в Будапеща Обуда, а не в Националния пантеон в Пеща, където почиват видни обществено-политически личности.

По волята на Арпад Гьонц няма да има полагащите се военни почести и изстрели, обществените институции няма да обявяват траур, а церемонията няма да се предава по държавна медия. Представители на правителството, парламента, както и сегашният президент Янош Адер няма да произнесат слова, а пристигналите по своя воля, не по покана, високопоставени чуждестранни гости ще присъстват в качеството си на частни лица.

При прощаването слова ще произнесат двама посочени приживе от Арпад Гьонц личности: абат Астрик Варсеги, назначен през 1988 г. от папа Йоан-Павел Втори за епископ на епархия Естергом-Будапеща, както и Имре Меч, съкилийник на Арпад Гьонц и бивш политик от Съюза на свободните демократи.

Гьонц е осъден на смърт за участието си в революцията от 1956 г., по-късно помилван. През 1990 г. става първият демократично избран унгарски президент. Денят, в който приключи неговият изпълнен с достойнство живот, бе възприет от унгарците като символ. На 6 октомври се почита потушаването на Унгарската революция за независимост (опит за откъсване от Австро-Унгария). На този ден през 1849 година в Арад (днешна Румъния) са разстреляни 16 унгарски офицери, ръководили революцията. Наричат този ден „унгарската Голгота“ – символ на национална независимост.

Името на бившия държавен глава съвпада с името на унгарския владетел Арпад, под чието управление маджарските племена преминават Карпатите и се заселват на територията на днешна Унгария.

По повод на завещанието на Гьонц вестникът на унгарските емигранти в Канада написа: „Ако съществува национална трагедия, то тази смърт е такава. Ако има нещо, което най-красноречиво да опише докъде е стигнала тази държава – то това е последната воля на Арпад Гьонц. Този жесток шамар на лицето на управляващите не идва от къде да е, а от личност, която олицетворява националното единство.“