Властта, синдикатите и работодателите постигнаха съгласие за основните мерки, които ще залегнат в новия вариант на бюджет. Те бяха представени от финансовия министър Теменужка Петкова след среща на т.нар. тристранка.

От бюджета отпада мярката за увеличаване на данък дивидент, отпада СУПТО, отпада и увеличаването на осигурителната вноска с 2%. Синдикати и бизнес се разбраха максималният осигурителен доход да бъде в размер на 2300 евро.

За политиката по доходи е постигнато съгласие, че се отвързват заплатите в определени сектори - "Сигурност" и "Отбрана". Прилага се обща политика по доходите от 10% ръст за всички в обществения сектор.

Минималната работна заплата обаче остава 50% от средната работна заплата. По тази тема ще се преговаря през следващата година.

"Направена е необходимата оценка и това, което успяхме да постигнем е намаляване на капиталовата програма с 450 милиона евро по националната програма и с 300 милиона евро по отношение на капиталовите разходи по фондови програми на ЕС", обясни Петкова.

Тя добави, че през 2026 г. ще се дискутират и други въпроси като пътната карта в областта на социалната сфера.

В рамките на двата почивни дни НЗОК и ДОО ще работят, като на свой надзори трябва да одобрят договореното за двата т.нар. малки бюджета.

В понеделник, 8 декември, ще бъде проведена Тристранка, след това Министерски съвет и в ранния следобед ще бъде внесен държавният бюджет в Народното събрание.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев е доволен, че синдикати, работодатели и бизнес са се договорили за работещи мерки в бюджета. 

"За малкото време постигнахме максималното и направихме доста по-добър и балансиран бюджет. Успяхме да се справим да не се вдигат данъците, но предстои още много работа", посочи Домусчиев.

Той настоя да се мислят за реформи, които да допринесат още по-добър бюджет през 2027 г.

Председателят на АИКБ Румен Радев заяви, че постигнатият компромис в разчетите на националната план-сметка стъпва на това - да не се говори за промяна на данъците, но да има успешен разговор за реформи в пенсионната система.

"Постигнати са исканията. Радостно е, че се постигна много добра степен на диалог между синдикални и работодателски организации за минималната работна заплата", добави Радев.

По думите му в следващите три години ще се прави и поетапно съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията. Те са около 11 000, като "заплатите" за така и трайно неназначените служители се раздават на останалите под формата на бонуси.

Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов добави, че след днешната среща е представен списък с теми, по които консенсусът е бил повече от различията.

"За последен път такова нещо ни се случи през 2019 г., когато успяхме да съставим споразумение, което за съжаление не стигна време да бъде реализирано и оттам нататък нищо не се случи хубаво в държавата", напомни Манолов.

Той е доволен, че е постигнато съгласие с работодателите и властта по новия бюджет 2026.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов посочи, че с цената на взаимни компромиси синдикатите и работодателите се съгласили с това да не се вдигат данъците на бизнеса, а бизнесът да се съгласи, че трябва да има политика по доходите в обществения сектор. Общата политика по доходите в бюджета ще е 10%, което значи малко повече от 1 млрд. евро, отчете Костов.

"Парите ги има, но нашето притеснение е по отношение на субсидиите за транспорта, БДЖ и Български пощи. За градския транспорт парите, които бяха пуснати, ще бъдат вкарани в субсидията, което ще позволи на кмета на София да изпълни исканията на синдикатите", надява се синдикалистът.

За КНСБ червената линия остават заплатите и субсидиите в БДЖ-Пътнически превози да бъдат повишени.