Преди дни премиерът Бойко Борисов сподели емпиричните си наблюдения, че българите само се оплакват, но иначе са в добра финансова кондиция - "Всички се возят сами в коли, задръстват магистралите, като тръгнат да почиват и да харчат пари", прозря той.

В петък обаче статистиката реши да го опровергае

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличил с 13,2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта. Това са данни от изследване на НСИ "Индикатори за бедност и социално включване през 2014 година".  България е на второ място в ЕС по риск за изпадане в бедност или социално изключване на нейните граждани. Според проучването 40,1% от жителите на страната са заплашени от бедност, като показателят е по-голям само в Румъния - 40,2%.

Работещите бедни стават повече

 Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда, твърдят от НСИ. През 2014 г. относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (50,2% ). Рискът от бедност при безработните мъже е с близо 6 на сто по-висок в сравнение с безработните жени. И ако връзката липса на работа - бедност може да се предположи, тенденцията да растат работещите бедни е много тревожна. През 2014 г. те са 9,3% във възрастовата група 18-64 г. За сравнение през 2006 г. те са били 5,5 на сто.

 

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 63,5%. За сравнение сред висшистите те са едва 1,5%. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че тя е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.  Ако в домакинството живее едно възрастен човек над 65 години, рискът от бедност става с 20,8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее българин под 65 години.

В София и Перник - най-богати, в Кърджали и Пазарджик - най-бедни

През 2014 г. най-бедните българи са в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв. Най-заможни са в София (столица) (493 лв.) и в Перник (398 лв.). Най-много- като относителен дял от населението- бедни има в областите Пазарджик - всеки трети, Сливен - 30,8%, и Ямбол - 28,8%. Най-малко са в областите Габрово - 8,5%, Плевен - 11,8%, и Кюстендил - 14%. 

Линията на бедност намалява спрямо 2013 г. в Монтана - с 13%, Кърджали - със 7,5%, и Русе - с 1,9%. Основните причини за това обедняване са:

• Намаляване на броя на заетите лица и увеличаване на безработните

• Намаляване на броя на заетите и пенсионерите и увеличаване на броя на безработните и други неактивни лица (за област Монтана).

• Намаляване на средния размер на дохода от труд.

В няколко области има подобряване на положението в сравнение с 2013 г. като линията на бедността  расте - с повече от 20% в областите Ямбол (с 38,9%), Шумен (с 34,6%), Хасково (с 33,1%), Плевен (с 25,9%), Габрово (с 24.%) и Стара Загора (с 23,4%). 

 

 

Децата в риск от бедност се увеличават

През 2014 г. 31,7% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност. От статистиката отчитат, че това са с 3,3 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с около 14 на сто. Образованието на родителите се оказва ключов фактор, който предопределя и бедността при децата. Расте процентът на децата в лишения, чиито родители са с начално или въобще без образование.  Само 3,2% от децата на висшисти живеят в риск от бедност, или приблизително 23 пъти по-малко от децата, живеещи в домакинства с начално или без образование на родителите. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

 

 

58,4% са децата, които са лишени от поне един от 13-те показатели. За 13,8% от българчетата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. 40 на сто не получават всеки ден хранене с месо (или еквиваленат при вегетарианците). Почти толкова - 37,7% са лишени от пресни пловоде и зеленчуци веднъж дневно.