Пролог
 
    Старият граф Кретенски е загубил очилата и вижда в огледалото починалата си съпруга, която много прилича на него, само че леко размазан. Обвинява се, че цял живот се е държал като палячо и се самопризовава да ридае
    
    Влиза Прохор, той също започва да ридае, но си намира очилата и излиза, тътрейки си краката
 
    Първо действие
    
    Бал в дома на граф Кретенски. Всички пеят и танцуват до премала, преоблечени като кнедли - славянски мотив. Долавя се тътнещо напрежение
 
    Второ действие
    
    Сутрин. Някъде далеч се чува незавършена пиеса за механично пиано. Всички са с махмурлук и се чувстват като фафли с изтекъл срок на годност.
 
    Самообвинение, катарзис, печал
    Ария на Фьокла (зад параван) за това колко далеч живее, почти до Япония - мотиви от Чо-Чо-Сан
 
    Трето, последно действие
 
    Внезапно се оказва, че дезориентирания граф Кретенски не си е легнал в спалнята, а на така нареченото смъртно легло. В делириума си той вижда как вишневата градина от картината на Хокусай се раздвижва и тръгва към него, като Бърнамския лес. Крещи името Дънкан и вижда кръв по ръцете си, но това е плод на болестта му - сутринта е закусвал лютеница. Викат доктор Хвостовой. След малко докарват мъртвото му тяло от моргата и той изпява арията „Мъртъв като мен". Запява и хорът от действащи лица, които поради разсеяност или заетост не са участвали в спектакъла. Хусарите липсват - наказани са без отпуск.
 
Епилог
 
    Слепият Остап и Прохор почистват балната зала и се превръщат в котки
 
Финален дует
 
    Животът ни бързо изтича, като котка, която през пътя притича"
 
 
Кретенщина
    Операта „Кретенщина" е написана през 1872 г от руския композитор Малахитов - Грустев (имената му са две, защото страдал от шизофрения).
    За пръв път е поставена в УжИлимск (фалшиво селище - копие на Илимск). 
    Първоначално е написана като балет, но поради влошаване състоянието на автора, той прибавя и гласове (вокални партии).
Действащи лица
 
    Стария граф Кретенски - руски помещик, късоглед и късокрак 
    Графиня Кретенска - негова доведена дъщеря от първия брак на втората му жена, което всъщност е дъщеря на бившия й мъж от третия му брак
    Младия граф Кретенски - който всъщност е бил дъщеря, но във връзка с очакване на наследство, си сменя пола за да бъде първонаследник
    Маша - прислужница, с тежък синузит (само носови партии и речетативи със секнене и кихане)
    Григорий - кучияш, натурализиран виетнамец
    Фьокла - много далечна роднина (така и не се появява, защото пътува към действието)
    Доктор Хвостовой - пияница и женкар, лош диагностик. Накрая, в тежък монолог се опитва да разбере дали е умрял от цироза или сифилис
    Барон Майбах - съсед паркинсоник, обича да играе на зарчета, но през повечето време ги изтърва и търси из дома си
    Бобчински и Добчински - незаконни близнаци от нечий съвсем друг брак. Те са актьори и коронните им роли са Розенкранц и Гилденщерн
    Остап - слуга, влюбен във Фьокла, зашото още не я е виждал. Той и без това е сляп и затова го ползват като ясновидец.
    Вертинская - актриса, която поради загуба на равновесие играе само в пиесата „Пумпал в нощта".
    Прохор - за него не знаем нищо, освен, че си тътри краката селяни, народ, тайни статски съветници - хусари в отпуск, пчели и други насекоми