Американци се опитват да разгадаят какво се случва в тялото на човека, докато той е преследван от убиец в слашър филм, пише в. "Индипендънт".
Слашърът е подвид в американскаия жанр хорър. Филмът, за който става дума, всъщност е клип, изработен от Американското химическо общество.
бебето се отървава само с леки наранявания, макар че влакът не успява да спре.
Авторите твърдят, че когато човек гледа как хора биват преследвани в слашър, той се чувства почти като жертвата. И у бягащия, и у гледащия по един и същи начин биват активирани адреналинът и страхът.
Страхът
Функцията на страха е да накара хората на реагират или да бягат. Това е начин мозъкът и тялото да бъдат предупредени за опасността. Същевременно обаче страхът е и химически процес, която позволява на тялото да се опита да бъде в безопасност.
Сензорната информация се изпраща чрез централната нервна система и в таламуса - структура от междинния мозък, отговаряща за обработката и по-нататъшното разпределяне към кората на главния мозък на информацията от сетивните органи, с изключение на обонянието. Таламусът работи донякъде като пулт. Всичко се предава след това съм други важни части на мозъка.
Тази информация в началото поражда у човека тревога и така го кара да реагира. След това започва битката или отговорът във вид на бягство. Това от своя страна е началото на процеса, започнал още при най-ранните ни прадеди - вземане на решение дали да се изправим срещу нападателя или да се опитаме да избягаме.
Този процес помпа тялото с адреналин, а кръвта - с глюкоза. И това продължава да работи благодарение на други химикали.
Виковете
Може би няма да успеете да избягате от този, който размахва след вас брадва или ви гони по друг начин. При всички случаи ще започнете да крещите.
Слашърът изтъква, че процесът води началото си не в езика, а в друга част на мозъка, и изпълнява съвсем различна функция от тази, която предполагате.
Виковете идват почти изцяло чрез инстинкта И когато те се чуват, пораждат подобен отговор. Те стимулират и другите да изпитват страх и да реагират, което вероятно им помага да бягат.
Болката
Ако викането не помага и преследвачът с брадвата ви настига, ще почувствате много силни болки.
Когато сте наранен, специални неврон - ноцицептори, изпращат сигнали до мозъка. Те биват събирани от таламуса, който на свой ред се опитва за предаде на мозъка указания да прави всичко възможно, за да попречи на ново нараняване.
Смъртта
Дори след клиничната смърт мозъкът ви вероятно продължава да "тиктака" известно време. Според скорошни проучвания мозъкът, изглежда, преживява последно вълнение. Това става по начин, който нормално е асоцииран със съзнанието.
Може да се окаже, че вълнението е причина за предсмъртните усещания. Проучванията подкрепят тази хипотеза, макар учените все още да са абсолютно несигурни защо се случва това и какво означава.
След това настъпва биологичната смърт. И не е ясно как се случва след нея...
След края
Няма начин да разберем какво се случва, след като всичко свърши, защото все още хората нямат навика да се връщат оттам, отбелязва "Индипендънт".
И все пак някои имат този навик, допълва изданието. Преди няколко месеца хора споделиха опита от кратката си смърт н сесия "Попитай ме каквото искаш" по интернет.
"Здраво, непрекъснато спане и никакви сънища", писа един от тях.
Други обаче описаха неща, които са явен намек за задгробен живот.
"Стоях срещу огромна стена от светлина. Тя се простираше нагоре, надолу, наляво и надясно - докъдето ми стигаше погледът. Следващият ми спомен бе от събуждането ми в болницата", гласеше едно от твърденията.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни