Бюджет 2016: Подобрение, но и много въпроси

В понеделник Министерството на финансите изненадващо публикува проекта за държавен бюджет за 2016 г. Казвам изненадващо, тъй като дългогодишната практика е проектобюджетът първо да се дава на тристранката, след това да се приема от правителството и да се публикува едва когато влезе в парламента, някъде в началото на ноември. В този смисъл, имаме подобрение, тъй като за разлика от предишни години обществото има възможност да прочете и обсъжда бюджета още преди тристранката.

Една ненужна привилегия на синдикати и работодатели беше отменена.

Средносрочна стабилност – подобрение, но трябва повече

От гледна точка на устойчивост на публичните финанси най-важните показатели са бюджетният дефицит в следващите 3 години и съответно нивото на дълга в края на периода. И по двата показателя има подобрение – бюджетният дефицит ще намалява ежегодно и по-бързо, отколкото беше планирано през пролетта и ще достигне 0,5% от БВП (по европейската методология) през 2018 г., около две години предсрочно. Също с две години предсрочно ще се постигне и средносрочната бюджетна цел – през 2017 г. структурният бюджетен дефицит ще спадне до 0,9% от БВП. С това България не просто ще изпълни Маастрихтските критерии – за таван на дефицита от 3% от БВП, но и доста по-строгите изисквания на фискалния пакт.

Таванът на дълга се увеличава с 2,1 млрд. лв. – от 24,5 млрд. лв. през 2015 г. на 26,6 млрд. лв. през 2016 г. Това увеличение съответства на намаления бюджетен дефицит от 2% за следващата година. В края на периода през 2018 г. държавният дълг се планира да достигне 28,9% от БВП в сравнение с 28,7% в средата на настоящата година. Т.е. дългът като дял от икономиката ще се запази близко до настоящите нива, което също е подобрение спрямо миналогодишната прогноза за увеличение на дълга до 31% от БВП.

И при дефицита и при дълга има подобрение спрямо предишните планове, което е позитивно развитие, тъй като по-бързото свиване на дефицита и избягването на увеличение на дълговете намалява рисковете за стабилността (още повече, че спадащите лихви намаляват и тежестта на обслужването на дълга). Въпреки това, все още не сме достигнали най-доброто възможно състояние, а именно - намаление на дълговото бреме. 

Фискалната устойчивост е най-силна, когато дефицитът се премахне, а дългът намалява. И това е съвсем възможно да се постигне в България в следващите години. С оглед на подобреното бюджетно изпълнение ми се струва, че е съвсем възможно да се заложи още по-бързо темпо на намаление на дефицита с цел до 2018 г. изцяло да се премахне бюджетният дефицит, а дългът да започне устойчиво да намалява.

Актуализацията на бюджет 2015 – цената на забавените реформи

Безспорно неприятната изненада в проектобюджета за 2016 г. е заложената актуализация на бюджета за 2015 г. Още по-неприятно е, че актуализацията вече не е изключение, а става традиция всяка година – от 2013 г. насам. А най-лошото е, че причините за актуализацията са все едни и същи нереформирани сектори – най-вече МВР, здравната каса и управлението на еврофондовете.

Актуализацията на бюджета предвижда увеличение на консолидираните бюджетни разходи с близо 1,7 млрд. лв. докато бюджетните приходи се подобряват с 1,3 млрд. лева. В резултат, бюджетното салдо се влошава с около 400 млн. лв. и дефицитът на кешова основа се планира да достигне 3,3% от БВП. В същото време заради очаквани плащания от ЕС за еврофондовете дефицитът по методологията на Евростат ще остане 2,8% от БВП, което е малко утешение при положение, че повишените приходи позволяваха той да спадне доста по-значително. 

Какво виждаме в актуализацията?

1. Подобрение на събираемостта на приходите в резултат на подобрена работа на Министерството на финансите, НАП и митниците. Това показва колко сериозен потенциал има за увеличение на събираемостта и трябва да се продължат усилията в тази посока, включително поставяне на измервателни уреди на всички акцизни стоки.

2. Увеличение на разходите на НЗОК с 300 млн. лв. – за поредна година здравната каса не може да се вмести в бюджета си и се предвиждат увеличени разходи за нея (миналата година имаше две актуализации на бюджета заради НЗОК). Реформата в здравната система е абсолютно наложителна и трябва да включва много тежки мерки, защото подобна липса на бюджетна дисциплина е не просто безотговорност, но и опасност за стабилността.

3. Увеличение на разходите за министерства с близо 400 млн. лв. – тук почти половината пари отиват за допълнителни разходи на МВР (180 млн. лв.), в допълнение - Фонд "Земеделие" със 110 млн. лв., Министерство на отбраната - 57 млн. лв., Министерство на правосъдието с 19 млн. лв. и пр. Отново, за поредна година МВР получава огромни допълнителни средства, тъй като не може да се вмести в и без това огромния си бюджет.

4. Увеличение на разходите по еврофондове с над 900 млн. лв. (вкл. земеделски еврофондове за 800 млн. лв.) – оправданието е, че изтича програмният период, но е факт, че проектите се бавеха с години, а сега наведнъж всички се разбързаха да завършат и предават преди крайния срок на 31 октомври. Това показва големи слабости в управлението и подлага на риск бюджета на страната заради санкции, корекции и плащания по наддоговорени проекти. Особено тежък е проблемът в земеделието.

Като цяло единствено в приходната част на бюджета имаме добра новина – министерството на финансите успява да събере повече приходи. За съжаление разходните министерства са толкова неефективни, че успяват да "изядат" цялото подобрение, че и повече. МВР, НЗОК и еврофондовете причиниха миналогодишните актуализации, както и тазгодишната актуализация на бюджета, което е показател за нужда от много мащабни и дълбоки реформи. Нещо повече, ако постоянно се дават допълнителни пари чрез актуализации на бюджета, тези министерства никога няма да се реформират и ще издънят бюджета не само тази година, но и занапред.

Затова трябва да се действа радикално – да не се отпускат никакви пари преди да се приемат реформите. За МВР това означава да се раздели полицейската от административната дейност и да се премахнат привилегиите на служителите, които не са заети с полицейски функции. При здравната каса трябва тотална промяна на модела, защото сега тя е длъжна да плаща всяка фактура без въобще да проверява дали въобще някакви здравни услуги реално са доставени. При еврофондовете е явно, че има нужда от нов модел за управлението им, особено в земеделието, където от еврофондовете не се вижда особен резултат.

Който иска актуализация на бюджета, да бъде така добър да си извърши реформите. Но преди актуализацията, защото обещанията вече нищо не струват.

Бюджет 2016 – какво ще строим?

Бюджет 2016 предвижда малко увеличение на бюджетните разходи спрямо 2015 г. – едва 270 млн. лв. повече (0,8%) докато приходите се увеличават с над 1,3 млрд. лева. В резултат дефицитът намалява до 2% от БВП по националната методология и 1,9% от БВП по европейската.

Обаче, малкото увеличение на разходите е леко измамно, защото то тръгва от много висока база – все пак, през 2015 г. има значителни еднократни плащания, свързани с еврофондовете, които няма да ги има през следващата година. Т.е. през 2016 г. би трябвало да има сериозно намаление на разходите. Вместо това те се увеличават. 

Въпросът е, къде отиват допълнителните средства – и отговорът не е съвсем ясен. Има повече средства за образование и отбрана (вкл. за ремонт на самолетите "МиГ-29"), както беше обещано. Но повечето допълнителни средства са записани в перото „Капиталови разходи“ и не са разпределени нито по ведомства, нито по проекти. Тук говорим за близо 1,8 милиарда лева. С други думи, основният приоритет на бюджет 2016 са инвестициите, но нямаме никаква представа какви точно ще бъдат те. 

Това е важен въпрос, защото има разлика дали тези средства се ползват за купуване на нови самолети и кораби (както иска военният министър), строителство на нови магистрали (както иска регионалният), спасяване на БДЖ (както иска транспортният), или спасяване на НЕК (както иска енергийният).

Въобще, има всякакви идеи за изразходване на заложените рекордно високи капиталови разходи, обаче бюджетът не ни дава никаква яснота къде ще отидат тези пари. Трябва да се публикува списък със заложените проекти, преди да можем да кажем дали от тези инвестиции ще има полза за икономиката, или просто ще потънат без никакъв ефект.

Засега въпросът е отворен.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт "Отворено общество".