На извънредно заседание днес правителството одобри Законопроекта за държавния бюджет за 2016 г., като до края на деня той ще бъде внесен в Народното събрание. Заедно с това на заседанието бяха приети и законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване за Националната здравно-осигурителна каса.

"Това е един реалистичен и добър бюджет на фона на общото икономическо развитие на страната и сътресенията от 2014 г. Аз съм оптимист, че той дава възможност на държавата да изпълнява своите основни функции", коментира след заседанието финансовият министър Владислав Горанов, предаде БГНЕС.

В бюджета са осигурени и средства за покупка на нова военна техника - 8 изтребителя, което е половин ескадрила. Дава се възможност и за модернизиране на военноморските сили с придобиване на многоцелеви плавателни съдове (фрегати), съобщи Владислав Горанов.

Относно това каква ще е сумата за тях, Горанов посочи, че може да каже конкретни числа, когато минат тръжните процедури. Той посочи обаче, че става дума за дългогодишни програми. Така вероятно в бюджета на военното ведомство е предвидена сума за първоначална вноска за военната техника.

Проектобюджетът мина доста набързо, след като беше представен едва преди седмица на сайта на Министерството на финансите.

Какви са неговите основни параметри?

Очакванията за реалния растеж на БВП са през 2016 г. да достигне 2,1% и запазване на относително стабилни нива на растежа през 2017 и 2018 г., съответно 2,5% и 2,7 на сто.

Планирано е процесът на фискална консолидация да продължи, като в актуализираната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. ревизираната цел за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2016 г. е в размер на 2% от БВП при 2,5% от БВП за 2016 г., заложена в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта на тази година.

Планираният дефицит за 2017 г. и 2018 г. е съответно на нива от 1,4% от БВП и 1% от БВП.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 28,9% към края на периода. 

За периода 2016-2018 г. не се очакват значителни промени в основните данъци и ставки, с изключение на някои конкретни законодателни промени при акцизите, произтичащи от необходимостта от достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността.

Осигурителната политика предвижда да се запазят размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт.

Предвижда се поетапно повишаване на частта от минималния осигурителен доход, върху който се определят здравноосигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, върху 55 на сто от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 януари 2016 г., като всяка следваща година се увеличава с 5 на сто до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Приходите по КФП за периода 2016-2018 г. запазват относително устойчиво ниво с тенденция за лек спад в диапазона 37,4-37,1% от БВП. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,4% от БВП през 2016 г. до 38,2% от БВП през 2018 г. и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.

Увеличават пенсии и минималната заплата

В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза по отношение на минималната работна заплата (МРЗ) е предвидено увеличаване на нейния размер от 1 януари 2016 г. на 420 лв., от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазването му за 2018 г. на нивото от 2017 година.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г., вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент, равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със същите проценти се предвижда да се увеличават и размерите на социалната пенсия за старост и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За периода 2016-2018 г. процентите на увеличение на размерите на пенсиите от 1 юли всяка година са съответно:

2016 г. – 2,5% от осъвременяването по чл. 100 от КСО;

2017 г. – 2,7% при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,1 на 1,130;

2018 г. – 2,8% при увеличение на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1,130 на 1,161.

Максималната пенсия - 910 лева

В бюджета на държавното обществено осигуряване се предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски. Но минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8,6% за 2016 г. в сравнение с 2015 г., с ефект върху приходите от около 80 млн. лв. увеличение.

Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв.;

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход - 910 лв.

От 1 януари 2016 г. се въвежда възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер на лицата, на които не достигат до 12 месеца възраст, но имат необходимия осигурителен стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с 0,4 на сто за всеки недостигащ месец.

Кабинетът дава 1,4 млрд. лв. на болниците догодина 

Със 129 млн. лв. повече ще разполага Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през следващата година, след като Министерският съвет одобри проектобюджета ѝ за 2016 г.    

Според приетия от правителството проект догодина ведомството ще получи общо 3,204 млрд. лева. Допълнителните средства се очаква да бъдат набавени от по-добра събираемост на здравните осигуровки, както и от увеличените с 5% вноски за осигуряваните от държавата лица. За тях хазната ще преведе 1,04 млрд. лв., което е с 67 млн. лв. повече от 2015-а, а планираните постъпления от осигуровки са 2,12 млрд. лв., т.е. с  81 млн. лв. повече. Малко над 16 млн. лв. от разликата в приходите пък ще отиде за увеличаване на оперативния резерв, а с остатъка от 3 млн. лв. ще бъдат покрити разходи към Националната агенция по приходите.

За здравноосигурителни плащания са предвидени 2.94 млрд. лв., които приоритетно ще бъдат харчени за болнична помощ и за медикаменти. Лечебните заведения ще бъдат финансирани с 1,37 млрд. лв. от общата сума, а малко над 1 млрд. лв. са заделени за лекарства.  Парите за първична извънболнична помощ се увеличават незначително  178 на 184 млн. лв., независимо че от личните лекари се очаква да бъдат основен стълб на здравната система и да не изпращат много хора в болница. Подобна задача ще имат и специалистите по различни заболявания, но техният бюджет също остава почти непроменен – общо 206 млн. лв. на фона на 190 млн. лв. през тази година. С малко се вдигат и разходите за дентална помощ – от 120 на 123 млн. лв., както и тези за медико-диагностична дейност – от 70 на 72 млн. лева.

През 2016-а болниците пак ще работят с делегирани бюджети, но законопроектът позволява на касата да променя цените на заплащаните медицински дейности, ако договорните й партньори прехвърлят системно месечните си лимити. Предложенята за това ще се правят от надзора на ведомството, но ще се одобряват от правителството. За да се гарантира максимална стабилност на плащанията се предвижда също подписваният от лекари, стоматолози и каса Национален рамков договор да влиза в сила от 1 април от всяка следваща година.

Само преди няколко дни Надзорният съвет на здравната каса гласува двойно увеличение на ведомствения бюджет с 260 млн. лева. Мотивът беше, че първоначално заложените за догодина 130 млн. лв. ще бъдат „изядени” от дефицита през 2015-а. Решението им обаче претърпя коренен обрат след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в четвъртък, когато по темата активно се намеси самият здравен министър Петър Москов. По думите му предвидените 130 млн. лв. са напълно достатъчни, защото ще бъдат нетен приход в постъпленията на касата и няма да запълва дупки от минали години.

Натрупаният до момента дефицит се очаква почти напълно да бъде покрит с 20 млн. лв. допълнителни постъпления от здравни вноски и благодарение на договорените отстъпки за лекарствата в позитивния списък, които до края на годината се очаква да достигнат поне 60 млн. лева. При това положение касата ще приключи 2015-а с не повече от 30-35 млн. лв. недостиг, което е десет пъти по-малко от сумите отчитани през предходни години.