За едни най-сексапилният мъж на ХХ век, за други – егоистичен простак. Актьорът Ален Делон става на 80 години в неделя, а Франция все още не може отърси ума си от най-великия прелъстител от екрана, разказва „Франс прес“.
Делон остава нерешена загадка и до днес, въпреки няколко нови френски и италиански документални филма за него и въпреки любовта на зрителите в продължение на десетилетия. Дори Бриджит Бардо, една от най-старите му приятелки, никога не решава напълно енигмата.
„Ти си двуглав орел, Ин и Ян, най-доброто и най-злото – е написала в картичката за рождения ден за Ален Делон Бриджит Бардо, пише агенцията. – Толкова си недостъпен и все пак толкова близо, студен, но и изгарящо горещ.“
Двамата твърдят, че никога не са имали любовни отношения. Въпреки че това са Венера и Аполон на златната ера на френското поствоенно кино. Нейната легенда започва възхода си с „И Бог създаде жената“ през 1956 г., четири години по-късно Ален Делон изгрява във „В зенита на слънцето“, малко по-късно влиза в безсмъртния „Гепардът“ на Лучино Висконти.
Делон създава шаблона за една от любимите фигури на Холивуд – мистериозният наемен убиец – с изумителното си представяне в „Самурай“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил. Режисьори от Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино до Джим Джармуш, Стивън Содърбърг и Джон Ву вкупом признават дълбочината, която Ален Делон придава на вътрешния свят на героя си.
Мирисът на сяра, който се носи с това ангелско лице, се оказва неустоима комбинация за дългата редица от бляскави актриси, припадали от любов по актьора. Всички тези афери завършват с разбити сърца, дори с трагедии, като в случая с дългата и сложна връзка с германската актриса Роми Шнайдер – „любовта на живота ми“, както той често я нарича. През 1982 г. тя се самоубива с коктейл от алкохол и болкоуспокояващи, след като синът ѝ почива при нелеп инцидент.
„Програмиран съм за успех, не за щастие. Двете неща не ходят заедно“, казва Ален Делон, който днес живее сам с кучетата си в провинцията, близо до Париж.
Хипнотизиращата красота
Актьорът винаги е заявявал, че определя себе си чрез жените в живота си:
„У тях е, през погледа на първата ми съпруга Натали, или на Роми, Мирей (Дарк), или на майката на децата ми (Розали ван Бремен). Там откривам мотивация да съм този, който съм, да правя каквото трябва“.
Според киноисторика Жан-Мишел Фродон няма друг френски актьор за последния половин век с подобно екранно присъствие. Но Ален Делон никога не се прехвърля в Холивуд, въпреки успеха в родината си и няколко сериозни роли в Китай и Япония.
„Той има дяволска красота, хипнотизираща… Можеш да гледаш снимките му с часове“, казва пред „Асошиейтед прес“ Винсент Линдон, който спечели наградата за главна мъжка роля на кинофестивала в Кан тази година.
Но историите около актьора надхвърлят филмите му и бурните любовни афери. Над Ален Делон витаят трудно детство, травма от тийнейджърските му години, когато е в армията, и по-късният му провал като баща.
Докато още изживява „голяма страст“ с Роми Шнайдер, се твърди, че Делон става баща на син от нейната сънародничка, певицата Нико. Въпреки че и до днес актьорът отрича това дете да е негово, майката го извади на показ. И целият свят видя, че двамата притежават същите пронизващи сини очи и усмивка, която пленява.
Скандалите с марка „Делон“
Обърканият му личен живот веднъж дори въвлече в скандал френски президент и съпругата му. Делон не просто играе гангстери – те са също и негови приятели. През 1968 г. приятел на актьора е арестуван, след като бодигардът на звездата Стефан Маркович е открит с куршум в гърлото. Според подозренията на полицията гардът е имал връзка със съпругата на Делон Натали. Преди делото да бъде прекратено, така и неразрешено, познатият на актьора мафиот прекарва година в затвора. По това време в т.нар. афера „Маркович“ са въвлечени и бъдещият президент Жорж Помпиду и съпругата му – в контекста на зловещи слухове за секс партита и изнудване.
Делон приключи с актьорството преди 15 години – и за това време се върна само веднъж на екран, за да изиграе Юлий Цезар във филм за Астерикс.
Активист за правата на животните като приятелката си Бардо, мнозина го обвиняват в мизантропия, а според проучване през 2013 г. мнозинството от французите намират определят това „свещено чудовище“ като „мегаломан… реакционер провокатор“.
Макар и веднъж е приет радушно с ролята си на човек, объркан погрешно за евреин и изпратен в нацистки концентрационен лагер (в „Господин Клайн“ на Джоузеф Лоузи), Делон се превърна в един от най-високопоставените в обществото поддръжници на крайнодесния Национален фронт, основан от „скъпия му приятел от 50 години“ Жан-Мари Льо Пен, отрицател на Холокоста.
Ален Делон забърка допълнителна полемика и миналата седмица, като се хвърли в защита на бившия министър Надин Морано, която заяви, че Франция е „държава на бялата раса“, която тя не иска да се превръща в мюсюлманска.
„Тя имаше топките да го каже – заяви актьорът. – Шапка ѝ свалям. Хич не ми пука, казвам каквото мисля и ще продължавам да го правя!“
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни