Сигурност или свобода?

Свободата е абсолютна ценност, която изразява най-дълбоката същност на човека като духовно същество.

Свободата е едновременно цел и средство на най-цялостното самоосъществяване на личността в стремежа й да постигне своя Божествен първоизточник. Като абсолютна ценност и смисъл на човешкия живот свободата не е подвластна на никакви предусловия за съществуването си – социални или физически. В този смисъл човек може да бъде свободен в затвора, на бесилото (Васил Левски) или в стремежа си да надхвърли конвенционалните граници на своето физическо битие – да покори Еверест, да полети в космоса...

Съвестта е единствената граница на иначе абсолютната свобода

Гражданските и политическите свободи са функционално производни на абсолютната ценност свобода, но я реализират в обществена среда на баланси и релативизъм. Твоята свобода е моя отговорност, границите на твоята свобода са начало на моята свобода, свободата на твоя юмрук свършва там, където започва моя нос. Така свободата в общество е ограничена, а в добрия случай – подлежи на самоограничение.

Надарен със способността да различава добро от зло, разумният човек се самоограничава в социалното битие на своята свобода – в съвкупността на своите права, за да направи съвместното социално упражняване на правата и свободата възможно. Това самоограничение стои в основата на демократичното обществено самоуправление. То преодолява състоянието на обществото като „война на всеки срещу всеки” (Т. Хобс) и прави възможно договарянето на хората като граждани – като разумно самоограничаващи се същества.

Така сигурността на общността не може да противостои на свободата и правата на гражданите

Сигурността е част от колективното и разумно самоограничение, което прави изобщо възможна общността – обществото. Ако около нас гори пожар, ние се отказваме от удоволствието да се разходим надвечер и отиваме да го гасим – защото огънят заплашва да унищожи дома ни и близките ни. Когато има заплаха от терористичен акт, разумният човек доброволно се отказва от част от своя личностен имунитет и позволява да го проверят преди да се качи на самолет или влак.

Да се откажем от свободата си в полза на сигурността означава само, че някой има достатъчно възможности да ни измами, за да злоупотреби с нашия съзнателен граждански избор да се самоограничим, за да подпомогнем оцеляването на общността.

Т. е. – проблемът не е в несъвместимостта на сигурността със свободата. Проблемът е в злоупотребата със свободата под претекста за по-голяма сигурност. Проблемът е политически, а не ценностен.

Мнението на Огнян Минчев е публикувано във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.