ЩЕФАН АУСТ

Големите промени често настъпват незабележимо, като по терлици. Предчувстваш ги, долавяш напрежението и въпреки това е изненада, когато се стигне до пробив, независимо дали е за добро или зло.

Така беше, когато падна Берлинската стена и комунистическата империя беше разтърсена. Може би това е така и днес и ние сме във водовъртежа  на впечатляващ обрат.

Налице е бежанска криза, при която стотици хиляди бягащи от войни и мизерия се отправят на път. Това е 30-годишната война за Близкия изток, който изнася метастазите си. Може би приключващата 2015 г. ще влезе някога в историята, както последното мирно лято на 1913 г., или като отчаян, но неуспешен опит за умиротворяване преди да лумне огромен световен пожар.

Толкова далеч едва ли ще се стигне, тъй като и ядрената гибел на света, която по време на продължилата цели 45 години Студена война всеки миг би могла да настъпи, остана само ултимативен сценарий на ужасите.

И въпреки това сегашното положение предизвиква тревога.

Произнесеното от канцлерката “Ще се справим”, изхождайки от положението между Берлин и Париж, Сирия и Турция, Русия, Украйна, Ирак, Саудитска Арабия, Иран и далечните САЩ, звучи по-скоро като силен звук в тъмна гора, отколкото като политически компромис, без който никой не може да действа отговорно. Каже ли някой, че ще се справи, това е по-скоро желание и отклоняване от истинските проблеми.

Ангела Меркел обеща справяне с бежанската криза,
но думите й по-скоро са силен звук в тъмна гора.

Така беше с домакинството на Германия на световното първенство по футбол през 2006 г. (има съмнения, че е било купено – б. р.), както и при скандала с “Фолксваген”. И при него инженерите са действали под мотото “Ще се справим!” Е, методите им излязоха на светло. Може би червеят е скрит в прословутия безалтернативен продукт Made in Germany.

Не е много по-различно и в Европа. Там в сила е огромната заплаха: Европа ще се провали, провали ли се Гърция, тъй като това е провал на еврото. В такъв случай монетарният рог на изобилието ще пресъхне, алтернатива няма. След това пък Европа ще се провали, ако се провали Шенген.

И за опазването на външните граници вътрешните се отварят широко за всеки, сиреч нямало алтернатива. Накрая Европа може би ще се провали, защото сама се предава пред безкрайни липси на алтернатива.

Ако сега заради бежанския проблем Европа стане зависима от Ердоган, хвърли се пред него в прахта, за да пази външните й граници и ако Европа прегърне Путин, за да може той вместо нас да води война срещу варварството на "Ислямска държава", а и всички тръпнат да не би новите ни доста добри приятели да не се изпозастрелят, то това преди всичко вади на показ собственото безсилие. И липсата на план.

----

* Авторът е издател на в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме коментара му.