„Нека кажем не на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци. Нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!“. Това е финалът на речта на Лозан Панов на церемонията по повод 135-тата годишнина от основаването на ръководения от него Върховен касационен съд. Тази реч подейства като фитил за дълго таеното недоволство сред съдиите, които започнаха серия от безпрецедентни демонстрации - мълчаливо присъствие на стълбите на Съдебната палата, както и дни на отворените врати за среща с граждани в съдилищата из страната.

На шестия ден след произнасянето на речта 21 младежи са се подредили пред сградата на Висшия съдебен съвет, за да протестират срещу Лозан Панов. На предварително подготвени плакати пише "Лизан Пантоф", "ЗЛО", "#=$". Художественият ръководител на ансамбъла вероятно не е проверил, че точно в този ден съдия Панов е на посещение в Австрия. Но пък това няма значение. Подобен ансамбъл посрещаше преди две години уволнения вече член на ВСС Камен Ситнилски, когато той се озова в конфликт с главния прокурор. Тогава наричаният от подредените младежи „Сатанински“ на няколко пъти мина покрай тях, но нищо не се случи, защото никой от тях не го позна...

На пръв поглед тези случки може да бъдат и смешни. Липсата на аргументи, липсата на подкрепящи граждани, както и липсата на въображение говорят за основната липса - на задръжки. Очевидно арсеналът е пред изпразване, а „борбата е безмилостно жестока“. Но точно това е плашещото - че няма граници.

Да разкодираме

Първите два лозунга, издигнати срещу Лозан Панов, нямат нужда от разкодиране. Безвкусното звуково подражание на името му е точно толкова безсмислено, колкото и самотното изписване на думата „Зло“. По-интересен е третият лозунг - „#=$“. Символът за хаштаг, в миналото известен само като музикалния диез, лесно се асоциира със зародилите се в последните години групи за натиск като „Протестна мрежа“ и „Правосъдие за всеки“. А доларът си е долар. И именно тази конструкция - „#=$“ - е представяна в медиите около депутата от ДПС Делян Пеевски, които взимат еднозначно страната на статуквото, на този ВСС и на този главен прокурор. Преди Христо Иванов да подаде оставка като министър на правосъдието, тези медии тиражираха „разкритието“ си как той готвел преврат „срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Сотир Цацаров”. Те самите решиха да представят двамата споменати като едно цяло, което е атакувано, разбира се, с долари.

Върховната обида в медиите около Пеевски е да напишат в заглавие, че някой е гей. А когато това е насочено срещу модерно мислещи и проевропейски хора, поражението е двойно. От една страна в очите на консервативната публика никога не е добре да си гей. От друга страна точно атакуваните от близките до Пеевски медии политици, магистрати и журналисти попадат в неловка ситуация, защото в техния свят думата „гей“ не може да бъде обидна. Така калта си лети без да има значение дали днес мишената ще бъде набедена за афера със секретарката си, а пък утре ще бъде обявена за гей. Важното е дните да минават, а атакуваните да се чувстват атакувани.

Този лош, лош Запад

По този начин са защитавани потъналият в скандали ВСС и дължащият отговори главен прокурор. Не е много удачно някой да твърди в прав текст, че те си вършат прекрасно работата. И това наистина рядко се случва. Но пък всеки техен критик трябва да бъде поставян в ситуация „Ти ли точно ще ми ги казваш тия неща?!“. Председателят на етичната комисия към ВСС Ясен Тодоров обясни в национален ефир кой точно критикува статуквото в съдебната система: „Изобщо хора от неправителствени организации добре познати на всички, спонсорирани щедро от една фондация и от един друг източник...“

Дни по-рано главният прокурор Сотир Цацаров също откри виновника на запад: „Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори".

Тези реплики звучат като цитати от пеевските медии. Но защитниците на статуквото пропускат да кажат, че именно съдилищата, прокуратурата, както и ВСС са работили по проекти за десетки милиони, финансирани от американски и западноевропейски донори. Объркването стига дотам, че „превратаджиите“ са обвинени един път, че искат да гътнат статуквото с побутване от Америка и Европа, а втори път са обвинени, че вбиват клин между Европа и премиера Борисов, които иначе си имали взаимно доверие. Същата Европа, която в предишното изречение искала да го сваля. Логиката изобщо не е важна. Важно е бълването на обвинения да не спира. Но не за да им повярва някой, а за да не се успокояват атакуваните.

"С отвращение"

И докато животът си тече, а пеевските медии си пишат, ВСС продължава да действа. В рамките на един ден кадровиците на съдебната система не избраха за втори път Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд заради публичните ѝ изказвания в защита на реформата - това никой не си направи труда да го скрие. Възстановиха като съдия, но с отвращение (както се изрази един от тях) подалия оставка заедно с Христо Иванов негов заместник Петко Петков. И то само защото законът не им даваше опция да не го възстановят. А причина за „отвращението” отново са негови изказвания срещу задкулисното влияние в системата.

Всичко това наистина е трудно защитимо с разумни аргументи. Но ако калната кампания спре дори за миг, публиката току-виж се запитала дали някой не е нарушил Конституцията, когато е избирал тези членове на ВСС. Защото в основния закон пише, че на този пост трябва да бъдат избирани юристи с високи качества. Не само професионални, но и нравствени.

Текстът е от Дойче веле