Случващото се в Реформаторския блок в последните дни предизвика вълна от иронични коментари. Основателно. Всичко бяхме виждали за 26 години преход. Но една партия хем да е в опозиция, хем да е част от коалиция, която е в управлението определено е новост за политическата практика у нас.

Ехидните забележки са нормални и логични. Има обаче и една друга новост, която също би трябвало да направи впечатление. И тя е, че т.нар автентична десница се опитва да запази своята цялост.

В минали години десните са се разделяли при къде-къде по-малки поводи. Популярният термин "отлюспване" се роди именно по повод на сините раздели в зората на прехода. Не е необходимо обаче да се връщаме чак в онези времена. Достатъчно е си спомним как само преди три години бе развалена "Синята коалиция", в която основните партии бяха СДС и ДСБ. Основната причина за това бе, че Иван Костов продължава да е лидер на ДСБ, което не се харесваше на СДС. Тогава също имаше и разлики в отношението на двете партии към управляващата към този момент ГЕРБ. Както и сега ДСБ бяха по-радикални, а СДС по-толерантни към Бойко Борисов и компания. Но СДС не беше в управлението, а ДСБ в опозиция, както е сега. И въпреки това се разделиха.

Развитието, в сравнение със сега, е очевидно. И за това тълкуването на днешната ситуация би могли да бъде и малко по-различно от злостните, макар и основателни, подмятания. А именно - десните може би са стигнали до онзи етап в развитието си, в който са осъзнали, че колкото и да не се харесват нямат особено големи шансове за политическо представителство ако са разделени.

Избирателите на ДСБ не харесват Меглена Кунева и Божидар Лукарски, докато симпатизантите на ДБГ и СДС продължават да наричат последователите на Иван Костов, чиито лидер сега е Радан Кънев "секта". Това не е новина. Взаимната неприязън беше факт още на последните парламентарни избори. Въпреки това обаче Реформаторският блок се яви с една бюлетина, влезе в парламента и дори в управлението. Добрите резултати бяха потвърдени и на местния вот. Докато след разпада на "Синята коалиция" на парламентарния вот през 2013 г. нито СДС, нито ДСБ с отделни бюлетини успяха да прескочат заветните 4%.

Единството на Реформаторския блок е изведено като приоритет. Закачките как някои хем са в опозиция, хем ползват благинките на властта като шефове на комисии и членове на парламентарна група ще продължат. Но ако този приоритет бъде реализиран това вероятно ще е добра новина за десницата. Да повтаряш едни и същи грешки, като разпада на "Синята коалиция" например не е особено разумен подход. Днешните ехидни подигравки от свои и чужди след време ще са само весел спомен. След още повече време дори днешните лидери на Реформаторския блок вероятно ще бъдат заменени от своите наследници. Но ако през всичкото това време Блокът съумее да остане единен или поне да не зачерква изцяло единението това ще е добра основа за бъдещо развитие. Защото какво могат тези партии поотделно видяхме през 2013 г. Няма причини да се мисли, че която и да е от тях е повишила много своето обществено доверие от тогава до сега.

Радикалният подход, демонстриран от ДСБ, със сигурност има своите основания. И най-вероятно привлича хора, които не са гласували за Блока досега. Успехът ще бъде по-голям обаче ако този подход надделее в рамките на Блока, а не извън него.

Дали десницата е помъдряла? Дали вече е изживяла своите сектантски периоди на раздели и вътрешни войни, през които БКП-БСП е преминала в първите десетилетия на XX в.? Категоричният отговор е в бъдещето. В настоящето обаче има признаци да се мисли, че този отговор е положителен.