БИЛЯНА МИХАЙЛОВА*

Предположенията са, че техният брой е приблизително равен на този на турците във Федералната република и се движи между 3 и 4 милиона души – доста над официалните статистически данни, според които турците са милион и половина, а руснаците – 221 413, или само малко повече от българите, за които се съобщава, че са 183 263. Официалната статистика обаче няма никаква вина, че изпуска преобладаващата част от руснаците (включително идващите от бившите съветски републики), тъй като в случая става дума за т.нар. руски немци – потомците на тези, които навремето Екатерина Велика е привлякла в Русия и които два века по-късно са потърсили обратния път към старата родина.

Дефиницията на германското МВР гласи, че това са "хора с германски произход, които са пострадали от последствията на Втората световна и са продължили да бъдат обект на репресии десетилетия след края на войната заради етническата си принадлежност". Тези хора притежават германски паспорти и са граждани на Федералната република, но са руснаци – най-голямата руски говореща диаспора се намира именно в Германия, което извън статистиката може да се забележи и с най-просто око – по улиците, в метрото или в магазините, където руска реч се чува редовно.

Най-известната за момента германска шлагерна певица Хелене Фишер е родена в сибирския град Красноярск, актуалната Мис Германия Олга Хофман е от Украйна, лекоатлетката Лили Шварцкопф, носителка на множество медали, пък е от Новопокровка в Киргизстан. В последния състав на Бундестага има и представител на руските немци – Хайнрих Цертик от Християндемократическия съюз, съпартиец на канцлерката. Имената им ни най-малко не са руски – нали са потомци на германци. И тези четиримата например определено са успели напълно да се интегрират в германското общество до степен да станат негови знаменитости. Но има още много други, които живеят в свои изолирани общества и представляват истински феномен в структурата на съвременната германска държава.

За тях са написани книги, заснети са филми, имат и музей в град Детмолд, провинция Северен Рейн-Вестфалия. Т.е. тяхното присъствие в обществото е признато, проучва се методично в рамките на всякакви форуми и изложби, а те (поне повечето) продължават да живеят в своя малък Саратов или в своята малка Самара като на един вид остров насред заобикалящата ги относително нова среда.

Хор "Мелодия" от град Гинген има в репертоара си и руски, и немски песни. Снимка Марк Хосинер, "Хайденхаймер цайтунг"

Екатерина ги кани, перестройката ги отпраща

Времената, в които посоките на миграцията водят от центъра на Европа към нейната периферия, са отдавна в миналото. През 1763 г. императрица Екатерина Велика излиза с манифест, в който призовава чужденците и най-вече германците, готови да работят за каузата на Русия, да дойдат в страната, където ги чакат множество привилегии – освобождаване от данъци, кредити за строителството на жилище, за придобиването на земя и животни, както и право да търгуват с произвежданите от тях продукти. И те идват, настаняват се, изиграват ролята си за развитието на Русия и остават в продължение на десетилетия, дори формират своя автономна република по Волга. Но бурният ХХ век и белязалите го исторически и политически катаклизми неизбежно дават отражението си и върху ситуацията на германските преселници. Двете световни войни са немалко основание да ги накарат да си тръгнат – когато за руснаците става все по-трудно да правят разлика между противника на фронта и "нашите" германци. А и през 1941 г., след нападението на Хитлер, Сталин се заема с ликвидацията на автономната република и разпорежда депортацията на всички руски немци предимно към Сибир, Казахстан и Урал, където те са принудени да работят в трудови лагери.

Безспорно обаче най-силна е отливната вълна покрай перестройката и разпада на Съветския съюз – именно тогава хиляди семейства (даже цели села) напускат комунистическата държава, улеснени от разхлабения режим за пътувания зад граница.  Пикът е достигнат в периода 1889-1992 г., когато обединена Германия посреща почти 600 000 руски немци. Федералната република се чувства длъжна на тези хора заради претърпените от тях изпитания през годините. И то не само по времето на Сталин, когато загиват стотици хиляди, но и по-късно, когато характерът на репресиите се променя – достъпът до обучение на немски е крайно ограничен, редица специалности в университетите са абсолютно недостъпни, а и пред изповядването на религията са поставени редица пречки.

Новата стара родина

Важното е, че имат къде да се върнат, щом разполагат с документи, удостоверяващи германския им произход. Тези документи са условието за получаване не само на паспорт и гражданство, а и на сериозна държавна поддържка – от възможността за посещаване на езикови курсове до обезщетенията, които се полагат на жертвите на репресии. Предпоставките в законодателен план са налице, а желанието на Германия да приобщи бившите си поданици се откроява в предприеманите и до наши дни изменения в регламента, предназначени да ги облекчат максимално.

Дали завърналите се обратно във Федералната република руски немци са успели пълноценно да се влеят в обществото? Отговорът на този въпрос зависи в огромна степен от това към кого се отправя – дали към намерилите работа, построили дом и отгледали деца, които във второто и третото поколение съвсем не срещат трудностите, на които са се натъквали родителите им. Или към другите, които години по-късно изпитват несигурност по въпроса дали са предприели правилния ход с отпътуването към Германия, където им липсват толкова от нещата, с които са свикнали.

Големите шансове в Германия са в сферата на науката, гласят препоръките по форумите. Но недостатъчното владеене на немския език е причина много от преселниците да се насочат към професиите, допускащи по-ниска квалификация, които съответно са и по-ниско заплатени. Значителен процент живеят – принудително или доброволно – на социални помощи. И оттам нататък, понеже не се чувстват пълноценни германски граждани, неизбежно се затварят все повече в своята среда – общуват само помежду си, посещават концертите на руски групи и изпълнители, пазаруват в руските магазини и залагат на руските медии. Доста показателен например е фактът, че едва 20 на сто от преселниците се решават да сключат брак извън своята общност. Проблемът е, че обществото ги приема по-скоро като икономически имигранти, отколкото като завърнали се в родината си германци. И именно това отграничаване от страна на "истинските" води до изолация.

Има и такива, които не отхвърлят непременно връщането в Русия, но този поток изобщо не е масов. Финансираната с 80 милиона евро програма, която Владимир Путин задейства  през 2007 г. с идеята да привлече тези хора обратно, не дава особени резултати.

Руският ресторант "Червеният площад" се намира в центъра на Кьолн. Снимка Авторката

Ресторант "Червеният площад" и дискотека Rascha

Той се намира в центъра на Кьолн, а тя – в подстъпите на Нюрнберг. С течение на времето в Германия се развива все по-разнообразна "руска" инфраструктура - новопристигналите имат на разположение руски туристически агенции, автосервизи и супермаркети, да не говорим за заведенията или книжарниците. За преселниците се организират землячески срещи, базари и панаири, различни спортни събития или концерти, а общуването и снабдяването с информация се осъществяват все повече на руски. Първият вестник на руските немци започва да излиза в Германия през 1994 г., 20 години по-късно са десетки, като акцентът неслучайно е върху печатните медии – те са в челото на предпочитанията.

"Соотечественник", "Партнер", "Новые времена", "Кругозор“, "Земляки" и т.н. предоставят на своите читатели информация за всичко, което би могло да ги интересува. И същевременно дават отлична представа какъв вид е информацията, от която руските немци се нуждаят. Актуалните политически новини не отсъстват, но акцентът е другаде – върху начините за справяне с предизвикателствата, поднасяни от новата среда. Обявите за юридически услуги на руски са особено много, надминават ги по количество вероятно само гръмките заглавия "Идиотентест" – съдействие за успешно представяне на медицинско-психологическото изследване, което е задължително при допускането на най-тежки нарушения на правилата за движение по пътищата.

Грижа е положена и за тези, които искат експресно да сключат брак – това става най-лесно в Дания, а който още е далеч от тази стъпка, има възможност да си подбере партньор в рубриките "Тя търси него" и "Той търси нея" (за разлика от германските вестници рубрики "Той търси него" и "Тя търси нея" в руските издания няма). Жената трябва да е добра домакиня и да не е пълна, а мъжът да е "непиещ", за да бъде събуден интересът на противоположния пол. Но най-голямата ценност, на която се набляга, е ПМЖ – постоянното местожителство.

Както става ясно от обявите – руснаците в Германия се сблъскват с доста трудности и от правен, и от пенсионен, и от медицински характер. И може би поради това изобилстват и рекламите на различни врачки и гадатели, които именно на руски могат да хвърлят светлина върху предстоящето.

Руските немци в Бон разполагат с фризьорски салон, чиито реклами са на руски. Снимка Авторката

“Там бяхме германци, тук сме руснаци“

Така казват мнозина, а примерите също са много – когато например мечтата да се окажеш в Германия се материализира под формата на панелка в краен квартал, населен предимно с чужденци. Но има, разбира се, и друг вид истории – на хора, които не вървят по пътя на най-малкото съпротивление.

Валентина и Хари Берг слагат началото на новия си живот на 30 януари 1991 г. – пристигат във Франкфурт само с два куфара и гърнето на едногодишния син Антон. Били в безизходица – не можели да намерят работа нито в Киев, където следвали, нито в казахското село Новодолинка, откъдето бил Хари. „Не ми беше трудно да се реша, тъй като всъщност нямахме корени в това село – ние сме един вид безроден народ”, обяснява той. Началото не е лесно най-вече защото почти не знаят немски, а и германците, или поне повечето, ги възприемат като руснаци. „Имаше и много добронамерени съседи, но никога няма да забравя укоризнения поглед, който ми бе отправен, когато изхвърлих едно старо колело на боклука”, разказва Валентина. Тогава просто още не знаела, че в Германия сметта се събира разделно. Не след дълго и двамата си намират работа, при това по специалността, собственото жилище също отдавна е факт. Чувстваме се напълно интегрирани, уверяват семейство Берг, а тримата им синове на свой ред казват, че изобщо не си представят бъдещето другаде освен в Германия. Родителите обаче държат и на руската жилка – у дома се говори на руски, посещават се руски празненства и концерти, където има възможност за срещи с други преселници. „Искаме и тук да запазим доброто и красивото от миналото”, обяснява Валентина.

„Научих се да се обличам така, че да не се откроявам непременно, а да ми е удобно”, споделя една от преселничките. Друга пък разказва как междувременно е усвоила това, че в Германия не се ходи на гости без покана. „По-рано при нас хората просто се отбиваха без предупреждение.” В помощ на новопристигналите е например списък от 100 факта за Германия през очите на руснака – с различна степен на полезност, но пък иначе изключително разнообразни: от това, че „германците не познават сушената риба и се плашат от нея” през: „В Германия може и да не се работи, а да се живее от социални помощи – макар и бедно” до: „Германките често се отнасят към секса като към фитнес.”

Първият депутат на руските немци Хайнрих Цертик е от ХДС - партията на канцлерката. Снимката е предоставена от офиса на депутата в Бундестага 

Пак в този списък може да се прочете, че „Германия става родина на имигранта тогава, когато, замърсявайки улицата, имаш чувството, че цапаш собствения си дом. И ти се появява желанието да махнеш изхвърления от другиго боклук в парка.” Манталитетните проблеми обаче определено се оказват периферни, ако не са решени основните – както се е получило с Татяна, емигрирала в Германия от Украйна преди повече от 15 години. В родния си Донецк завършила две висши образования и работела като главен счетоводител, но в Германия не ѝ признали дипломите и не ѝ останало нищо друго освен „кариерата” в „Макдоналдс“. Не крие, че не обича работата си, но е наясно, че няма алтернатива. За годините така и не е научила повече немски, отколкото ѝ е нужен за общуването с клиентите в заведението. Живее в населен с руснаци район на Берлин, а на роднините и познатите в Украйна разказва, че е одитор в голяма консултантска фирма – не иска да я съжаляват. Мечтата ѝ е да навърши 65 и да се пенсионира. Разчита тогава да започне втора младост, а животът ѝ да добие нов смисъл.

Хайнрих Цертик е на 30 г., когато емигрира от Южен Казахстан в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. И веднага се заема с политическа дейност на местно ниво, създавайки организацията „Дружба” в подкрепа на преселниците. Казва, че самият той никога не се е сблъсквал с предразсъдъци, но е напълно наясно със затрудненията, които изпитват например младите – когато им е трудно да се идентифицират в етнически план. „Руските немци винаги са били далеч от политиката, причината за което е най-вече в опита от времената на съветската диктатура”, обяснява Цертик, впуснал се да промени това обстоятелство. „Тук не е като в Съветския съюз – тук има демокрация и всеки гражданин има правото да участва при вземането на решенията.” А най-доброто доказателство за това е самият Цертик – първият представител на руските немци в Бундестага. Неговото мото е, че руските немци в Германия трябва да бъдат не интегрирани, а приютени – втората дума му се вижда много по-топла. Впрочем в Бундестага може да бъде видяна и певицата Хелене Фишер, ако например участва в среща на високо ниво по проблемите на преселниците и националните малцинства. Канят я в качеството ѝ на особено успешен пример на интеграция в обществото и се надяват, че благодарение на стремителната си кариера ще даде кураж на тези, които също като нея са дошли от Русия в Германия. Не е да няма какво да ги въодушеви – със своите над девет милиона продадени записа тя е сред най-успелите шлагерни певици в Германия.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през август 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.