Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Европейският съюз търси начин да отслаби или изцяло да премахне изискването за единодушие в решенията му във външната политика и сигурността. Това би позволило на Европа да действа по-бързо и решително при международни кризи и така би укрепило международното доверие в нея. То също би разблокирало значителна военна и финансова помощ за Украйна. Но в същото време би създало прецедент, който противоречи на българския (и не само) национален интерес в процеса на разширяване на ЕС.

Европейският съюз трябва да скъса "оковите на единодушието", заяви в годишната си реч за състоянието на Съюза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Смятам, че трябва да гласуваме с квалифицирано мнозинство в някои области, като външната политика. Да гарантираме, че ЕС действа по-бързо и може да постига резултати в полза на европейците", каза тя.

От лятото председателят на Европейския съвет Антониу Коща обикаля националните столици, за да сондира мнения - дали биха подкрепили еднократно решение с квалифицирано мнозинство да започнат преговори за присъединяване с Украйна и Молдова. Двете бивши съветски републики изпълняват критериите  да започнат присъединителни преговори, но не могат да направят това заради несъгласието на Унгария и Словакия, чиито лидери Виктор Орбан и Роберт Фицо са широко възприемани в Европа като троянските коне на Владимир Путин в ЕС.

Тревожният за България въпрос тук е: Ако такова изключение от правилото за единодушието е възможно за Украйна и Молдова, защо да не бъде възможно за Република Северна Македония? България не позволява присъединителните преговори с нея да започнат, преди Скопие да изпълни ангажимента си да включи българите като държавотворен народ в конституцията на страната. Днешните власти в РСМ отказват да направят това с надеждата, че могат да заобиколят българското вето.

Българският външен министър Георг Георгиев неотдавна заяви, че придържането към единодушието е ключово за запазване на целостта на процеса на вземане на решения за разширяването. Той каза това на работна закуска с колегите си от Румъния, Гърция и Хърватия по време на 80-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Решенията за Украйна и Молдова стават спешни - ако не започне обещаните преговори, ЕС губи доверие, както сред гражданите на двете кандидатки, които правят трудни предприсъединителни реформи по време на война и на руски натиск и шантаж, така и сред собствените си граждани и пред света, че държи на думата си и е способен да защити принципите и ценностите, в които се кълне.

Още по-спешно е гарантирането на военната и финансовата помощ за Украйна в условията на американско оттегляне и засилваща се руска офанзива. Единодушие на държавите членки трябва и за да бъде одобрен предложеният от Комисията репарационен заем от 140 милиарда евро за Киев, и за продължаване на санкциите спрямо Русия, чиито блокирани финансови активи в Европа се очаква да станат източник на средствата за този заем.

Коща предложи еднократно решение за отваряне на някои преговорни глави с Украйна и Молдова, което не отменя залегналото в договора на ЕС и в методиката на разширяването правило за единодушие. То ще остане в сила за затварянето на съответните глави, казва председателят на Европейския съвет. Според дипломати, пожелали анонимност, той не би предлагал такова нещо, ако не е получил съответни уверения в предварителните си разговори.

Но на неформалната среща на върха на ЕС в Копенхаген идеята катастрофира, натъквайки се на съпротивата на унгарския министър-председател Виктор Орбан. Наблюдатели коментират, че зад него са се скрили и други национални лидери, които не искат да се разделят с правото си на вето - особено за това кой се присъединява към ЕС. Все пак, усилията на Коща не могат да бъдат 100% отписани, като се има предвид, че неформалните срещи на всички нива в ЕС са само за обмяна на мнения, но не вземат решения.

Правна основа на предложението е член 31 от Лисабонския договор, който позволява ЕС да действа с квалифицирано мнозинство по въпроси на външната политика и политиката за сигурност при определени условия - ако става дума за прилагане на вече взети стратегически решения и ако всички държави членки са съгласни. Дали ЕС е готов да се възползва от тази възможност, ще разберем на редовната му есенна среща на върха в Брюксел, насрочена за 23 и 24 октомври.

Решенията за санкциите и за репарационния заем за Украйна са още по-сложни. Унгария и Словакия заплашват за гласуват против удължаването на санкциите, което ЕС прави всеки шест месеца. Ако изпълнят заканата, секват средствата за финансиране на заема, защото се предвижда те да бъдат от блокираните руски авоари. Освен това Комисията предлага държавите членки на ЕС да гарантират заема с техни средства, в случай че се провали замисълът му той да бъде покрит от репарации, които Русия би изплатила на Украйна след края на войната.

Призивът на Фон дер Лайен да отпадне единодушието при решенията на ЕС във външната политика е твърде общ, защото става дума за широк спектър от решения, които се простират от сключването на договори и изпращането на мисии до налагането на санкции и обхващат целия процес на разширяване на ЕС с всичките му етапи (от приемането на кандидатура, през одобряването на статут на страна кандидатка и провеждането на преговорите по всички 35 глави до подписването на договора за присъединяване и приемането на новата страна членка).

Случаят с Украйна и Молдова поставя решенията за разширяването в категорията, за която се търси отпадане на единодушието. Но предложението на Коща визира само две страни и то - само за отварянето, но не и за затварянето на няколко преговорни глави. Дали подобен компромис би бил възможен в случая със Северна Македония?

Възможният отговор е: Не, защото тя, за разлика от Украйна и Молдова, не изпълнява всички критерии за започване на преговорите, предвидени в преговорната рамка и в решение на Съвета на ЕС, приети с единодушие, а именно - да включи българите като държавотворен народ в текста на конституцията си.

За да стигне въпросът за започване на преговори с РСМ до гласуване от държавите членки в Съвета на ЕС, е необходимо предложение от Комисията. Тя едва ли би го направила при неизпълнени критерии, зададени ѝ предвалително от Съвета. Но, ако допуснем, че прецедентът със заобикаляне на ветото мине по някакъв начин, това би означавало, че Комисията остава единствената защитна линия за българския национален интерес в случая с РСМ. Ако все пак въпросът стигне до гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета, както Коща се опитва да направи в случая с Украйна и Молдова, България вече няма да има 100% гаранция, че то би било в нейна полза. 

Що се отнася до блокираните руски активи, ЕС е разделен на държави, които са за тяхната конфискация (Полша и балтийските) и такива, които са против (Германия, Франция, Италия). Тези активи се равняват на 185 милиарда евро, които се съхраняват в депозитаря "Юроклиър" в Белгия. Нейното правителство е особено предпазливо, защото рисковете от решение на останалите 26 държави могат да стоварят всички правни рискове върху него. 

Досегашната концепция на ЕС за руските авоари е да не използва за подпомагане на Украйна нито тях, нито начисляваните върху тях лихви, които са руска собственост, а само извънредните приходи от тези лихви, които идват от реинвестирането им от страна на "Юроклиър" и които са възможни, само защото санкциите временно не позволяват на Русия да разполага с тях. 

В общата външна политика и политика за сигурност на ЕС вземането на решения обикновено изисква единодушие от всички държави членки. Това важи особено за ключови действия като определяне на общи стратегии, налагане на санкции, започване на мисии за управление на кризи, сключване на международни споразумения и приемане на решения с военни или отбранителни последици. Единодушието гарантира, че всяка държава членка има право на вето и може да защити своите национални интереси в чувствителни сфери като сигурността и външната политика.

В ограничени случаи е възможно използване на квалифицирано мнозинство, но само ако Съветът вече е приел обща стратегия и решението е свързано с нейното изпълнение. Съществува и т.нар. „мостова клауза“ (член 31 от Договора на ЕС), която позволява преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство, но това става само след предварително единодушно решение на Европейския съвет (държавните и правителствените ръководители). Такива изключения обаче са редки и изискват висока степен на политическо съгласие.

Как трябва да постъпи България в този случай? Авторът си позволява лично мнение: Страната ни не бива да бъде сред тези, които ще бъдат сочени като блокиращи и отслабващи ЕС, особено когато се отнася до теми като Украйна. Т.е. България трябва да подкрепи започването на присъединителни преговори с Украйна и Молдова и осигуряването на насъщната военна и финансова помощ за Киев. В същото време в замяна на конструктивната си роля, София трябва да настоява за гаранции, че случаят със споменатите държави кандидатки няма да стане основание за безпринципни комппромиси с качеството на процеса наразширяване на ЕС и по-конкретно - в случая с РСМ. Трябва да искаме също и детайлна яснота по предложението на Комисията за репарационен заем за Украйна.