Обновен портал на държавния сайт за следене на цените пусна Комисията за защита на потребителите (КЗП). Kolkostruva.bg вече дава възможност  за сравнение на цените на продуктите всеки ден, похвалиха се от институцията. Сайтът, който трябва да следи цените на 101 типа продукти, заработи преди седмица, но, за жалост, само с данни за две търговски вериги. Сега са добавени още - но изпълнява ли се вече обещаното?

Според КЗП новият портал обработва мащабни обеми от данни - стотици хиляди записи на ден от всяка верига. А достъпът до информацията е с "опростени стъпки", така че всеки гражданин просто да избере населено място и конкретен продукт и да може да сравни цените му по различните вериги. Налице трябва да има точна информация и за цената в предишните дни, както и дали е стандартна, или е в промоция.

Така ли е в действителност?

При отваряне на портала наистина имаме възможност да изберем населено място - след което излиза дълъг списък с продукти, наредени по категории - хляб, млечни продукти, месо и пр.

Когато обаче изберем случаен продукт - например класическото сирене от краве мляко, пакетирано, 1 кг, виждаме някои странности:

Оказва се, че в редица вериги в най-скъпия български град - столицата - се продава сирене за по под 4 лв. килограма. 11 вериги са в списъка, като най-евтино е кило сирене в HOT MARKET - за 2,40 лв. (?!), най-скъпо - в "Лидл", за 6,49 лв.

От КЗП твърдят:

"Преглед на най-ниските цени на избрания продукт за текущия и предходния ден, съпоставени между различните търговски вериги, които са подали данни за избраното населено място. Имате възможност да изберете една от търговските вериги и да видите каква е минималната цена на избрания продукт във всеки един от обектите на търговската верига."

При някои продукти тези странности са обясними - например при хляба се сравнява "Хляб Добруджа от 500 г до 1 кг" - така че цените да варират много е напълно възможно. Но каква полза има потребителят от това да сравнява два продукта, които могат да са с до 100% разлика в грамажа?

Подобна е ситуацията и с яйцата - те са "Яйца размер L 6 бр. до 10 бр.", и най-евтините струват едва 2,09 лева. Така отново данните не ни вършат никаква работа.

В "Билла", уверява ни порталът, пък можем да си вземем кисело мляко от 0,89 лв. за кофичка. Вярно, "от 2% до 3.6% в кофички от 370 гр. до 500 гр.", но и 370 грама 2%-ово мляко за под лев звучи добре, нали?

А верни ли са данните и как можем да проверим?

Ако сте се усъмнили в това сирене по 2,40 лв. килото - и ние. Сайтът на КЗП обаче има и секция "Отворени данни", където можем да свалим суровите данни за всяка от 11-те вериги.

Те са във формат .csv, реално - екселска таблица. По подразбиране тя се отваря в т.нар. "маймуница" - файлът не е със заложено кодиране на символите, и на много компютри ще бъде нечетим - ако човек не познава Excel и подобните програми и не знае как да ги накара да прочетат файла правилно.

А когато се заровим във файла на HOT MARKET, шок - няма сирене за 2,40 лв. килограма. Най-евтиното като продукт е може би на "Жоси" - 4,69 лв... за 200 грама. 

Колко са наистина тези яйца за 2,09 лв.? Шест - не десет. И те не се намират на всяка локация на HOT MARKET, което лесно може да се потвърди на сайта на самата верига.

А киселото мляко в "Билла"? Чудо - "Болярче" 3,6%, 400 гр. се намира за 0,89 лв. - в 4 магазина в София. В останалите от веригата е 0,95 и 0,99 лв.

Откъде идват грешките?

Изпратихме следните въпроси на Комисията за защита на потребителите - като те ни заявиха, че ги препращат към държавната "Информационно обслужване", която стои зад системата на сайта. Ще публикуваме отговорите, когато ги получим. А въпросите са:

1. Как е възможно (това е само един пример, но е валиден и за много други продукти) сирене от краве мляко, 1 кг, пакетирано, да струва между 2,40 лв. и 6,49 лв. Каква база е взета предвид?
2. Предвижда ли се активен линк към всеки отделен обект на веригите? Такъв в момента няма.
3. Защо ексел таблицата излиза при някои хора “на маймунки”? Отварянето изисква познания, каквито не всеки гражданин притежава (например да се сетиш да отвориш през Google Drive и др.). Както и познания в ексел за сортиране на данните по обект, конкретен вид стока и пр. Какво се прави по въпроса?

Шефът на КЗП: Сайтът бе създаден за много кратко време, под неуморен труд, ще изчистим проблемите

Близо 100 търговски предприятия вече подават информация в платформата за цените на дребно „Колко струва“, съобщи пред БНР по-късно днес временно изпълняващият длъжността председател на КЗП Александър Колячев. Но призна, че повечето си дават данните само за тестова версия на сайта - засега за потребителите са видими 29.

Общо 256 търговски предприятия трябва да дават данни, добави Колячев.

"Сайтът бе създаден от екипи от различни ведомства, под неуморен труд, за много кратко време", отбеляза той.

Системата обхваща както хранителни продукти, така и битови - тоалетна хартия, паста за зъби.

"Системата е проектирана да обработва мащабни обеми данни – стотици хиляди записи на ден от всяка верига, което на национално ниво означава милиони данни ежедневно", посочи той. "Избрали сме информацията да бъде обработвана от "Информационно обслужване", което е показало в миналото своите възможности да обработва големи бази информация. Не виждам възможност да бъде изопачена."

Но призна, че е възможно да има "отклонения" от цените. И призна, че има нереална цена на сиренето. Установен е технически проблем, вероятно до утре ще бъде изчистен.

"Но ви уверявам, че ние заедно с дружеството изпълнител сме взели категорични мерки"

Колячев уточни, че информацията за цените се качва ежедневно в интервала от 7:00 до 12:00 часа от търговските дружества, които продават хранителни продукти. Той подчерта, че при установяване на "значителни отклонения от средните към момента цени", КЗП ще прилага вече разработената методика за анализ на необосновано покачване на цените:

"Когато се наблюдават значителни отклонения от средните към момента цени, ние ще предприемем мерки и ще приложим нашата вече изготвена методика за необосновано покачване на цените."

КЗП и Националната агенция за приходите продължават съвместните проверки в търговските обекти. Санкциите при установени нарушения са сериозни:

"За предприятие, което е реализирало оборот до 50 млн. лева за миналата година, [глобите] могат да достигнат до 1% от оборота, но не повече от 1 млн. лева. За по-малките предприятия те биха могли да бъдат от 5 000 до 100 000 лева", посочи Колячев, като уточни, че методиката е съвместно разработена с НАП и ще се прилага и в случаи на нарушения, свързани с въвеждането на еврото.