- Г-н Димитров, пред т.нар. автентична десница, представлявана в момента от Реформаторския блок, има два пътя - запазване на единството или отделяне на по-радикалните реформатори, в лицето най-вече на ДСБ и създаването на нова формация. Кой път според вас е по-печеливш?

- И в единия, и в другия вариант има открити въпроси. Ако ДСБ останат в Блока рискуват върху тях да има натиск. Но този натиск ще има значение само ако има избори скоро. Такива няма да има.

- Какъв натиск?

- Имам предвид натиск отдолу, свързан с предизборна кампания и събиране на гласове. Ако радикалните обаче се отделят, стигаме до моята прогноза, че мандатът ще бъде пълен. И те ще трябва дълго и настоятелно да играждат стратегия, която ще има значение след 2 и половина години. Кой би могъл да каже какво ще се случи в България след 2 и половина години?

- Смятате ли, че една дясна партия, която си постави за цел по-радикални реформи, би могла да събере достатъчна подкрепа, за да бъде важен политически фактор?

- Ние още нямаме регистрация, а вие питате дали биха постигнали резултат 10%. Твърде много са неизвестните, за да се прави отсега прогноза. Но ако си го поставят за цел, трябва да работят за тази цел.

- Въпросът е в обществените настроения, дали има достатъчно голяма група хора, която би подкрепила подобна формация?

- Настроенията сега могат да нямат нищо общо с настроенията след 2 години. По много причини.

- Няма ли все пак в българското общество една устойчива група хора, която е за по-радикални реформи?

- Всички сме наясно, че има дял от 10% от евентуалните гласоподаватели, които бихме определили като умни и красиви. По-млади, по-образовани, с по-високи доходи, с по-високи изисквания към политическия елит. Само че в момента, в който той се раздели на две и три, става безпомощен. Не може да окаже никакво влияние върху политическия процес.

- Въпросът е по-радикалните, ако се отделят, имат ли шанс да привлекат към себе си целия този дял?

- Големият проблем на Реформаторският блок е, че той въобще не работи, за да изгради обща електорална база. Това е една класическа предизборна коалиция, която пренася във властта своите търкания и противоречия. За да работят, би трябвало гражданският съвет да продължи да съществува, да се разшири като база и да бъде канал за някакъв вид обществени и публични консултации. Вместо това гражданският съвет се превърна в административни кариери, а самите партии в стандартна коалиция, в която всеки говори каквото му дойде на ума, но най-лесно му е да говори против тези, които са най-близки до него. Това е проблем, който ние познаваме от първото СДС.

Ако радикалните се отделят, не мога да кажа дали ще бъдат успешни. Те ще загубят известна инерция и ресурс. Но по отношение на високите цели, които си поставиха със съдебната реформа е ясно, че толкова високи цели просто няма как да реализират. Трябва да се поработи на терена на друг тип реформи, чрез които те ще бъдат някак си по-интересни за генералната съвкупност или за общата публика.

- Какви реформи например?

- Нещо, което експлоатира всеки шоумен, всеки, който иска да направи нещо в политиката. Почва с броя на депутатите, партийните субсидии и т.н. Това въобще не ги интересува реформаторите. Те искат висок полет, конституционна реформа. Само че това няма как да се получи, защото трябва да имаш поне 50-60 депутати и да влезеш в сложни преговори с всички останали.

Всички сме за чиста и свята република. Но тези, които са за прокурорска, са с по-големи ресурси. Това е. Тях не ги интересува нищо друго, може да е чиста и да е свята, само трябва да е прокурорска. Това е положението. Тежестта на останалите е относително малка. Те са по-скоро група за натиск, отколкото политическа партия.