Малко повече от година след Черния вторник, когато рублата за един ден изгуби една четвърт от стойността си, състоянието на руската икономика продължава да бъде несигурно. През последните 12 месеца БВП падна с 3,9 на сто - по-малко, отколкото много анализатори очакваха преди година, а правителството успя да съхрани инфлацията под 13 на сто. Но първоначалните официални прогнози, обещаващи връщане на растежа около третото тримесечие на 2015 г. не се сбъднаха, а следващите предвиждания за подновяване на растежа тази година също изглеждат нереални.

И международните финансови институции, и руското Министерство на икономиката са единодушни, че икономиката няма да отбележи ръст през 2016 г. Междунаародният валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) прогнозираха спад от 0,6 на сто през декември 2015 .г., докато миналата седмица руските власти заявиха, че са очаквали свиване от 9,8 на сто. Въпреки всичко сегашният консенсус е, че икономиката отново ще започне да бележи ръст през 2017 г. Ако това наистина се случи, човек може да каже, че всичко е било само един икономически спад, причинен от падането на цените на петрола и западните санкции.

Но какво ще стане, ако ръстът не се възстанови?

Бих казал, че икономиката на Русия е много по-зле, отколкото беше дори през 2009 г. Реалните доходи чувствително спаднаха,  номиналните заплати, изчислени в долари по настоящия курс, са по-ниски, отколкото през 2005 г. Продажбите на дребно паднаха двойно в сравнение с 2009 г. Приходите в държавния бюджет, също в долари, са на нивото от 2006 г. Средната цена за нов апартамент в Москва падна с 16 на сто под нивото от 2014 г. в рубли и повече от наполовина в долари. Наемите за офиси в Москва и Санкт Петербург паднаха на нивото от 2002 г. Руската икономика страна и от ефекта на спадналите приходи от петрола, и от нарастващия бюрократичен натиск. Да не говорим за параноичната външна политика на страната.

Когато прави оценка на руската икономика от началото на века, човек може да забележи два различни периода. Първият е от 2000 до 2007 г., когато икономиката бележеше ръст от близо 7 на сто годишно, пазарът на RTS (един от двата основни руски фондови бенчмарка - б.р.) рязко скочи, а средните доходи се увеличиха повече от три пъти. Данъците бяха намалени, а международното сътрудничество се увеличи. Русия се надигна.

Но последва вторият период, който сега може да бъде наречен застой. Между 2008 и 2015 г. средният годишен ръст бе близък до нулата, изтичането на капитали се ускори, чуждите инвеститори бяха изтикани, бизнес климатът се влоши а десетки данъци бяха върнати или увеличени. Военните разходи бяха удвоени, а президентът Владимир Путин започна военни операции в Грузия, Украйна и Сирия. Изглежда, той пренасочи интереса си от икономическата към геополитическата сфера.

Този втори период обикновено е описван като две кризи и едно възстановяване, но по-правилно би било той да бъде смятан за един дълъг период без растеж. Както призна премиерът Дмитрий Медведев, Русия не успя докрай да излезе от предишната криза и се намери насред друга. Така погледнати, периодите на надигане и застой сякаш се допълват, като всеки от тях продължава 8 или 9 години. И докато сега руската икономика е изцяло подчинена на политиката, която става все по-нелиберална, надеждите за възстановяване са малки, дори санкциите да бъдат вдигнати и цените на петрола да се върнат на по-нормални равнища.

Русия е изпадала в кризи и преди, но нито през 1998, нито през 2008 г. чуждите компании се отказаха от своите инвестиции. Със своите "контрасанкции" срещу ЕС, напрежението с Турция и твърденията, че постоянно променящите се руски закони имат върховенство над международните договори правителството демотивира местните и междунаародните инвеститори да разширят дейността си. Миналата година над 20 западни корпорации, сред които "Опел", "Адоуб системс" и "Стокман" прекратиха бизнеса си с Русия. Близо 30 завода, притежавани от чужденци, бяха затворени. Емиграцията от Русия нарасна от 35 000 души годишно от 2008 до 2010 г. на над 400 000 души през 2015 г. според предварителните изчисления. Не виждам никакви признаци всички тези тенденции да се променят.

Ако съм прав и ако руската икономика през 2016 г. се свие както през 2015 г., напълно е възможно да наблюдаваме не поредната криза, а началото на продължителен спад - нещо подобно на това, което стана във Венецуела от втората половина на първото десетилетие на века. Ако е така, фазата на застоя ще прерасне не в съживяване, а в свободно падане, което може да продължи години - и през четвъртия мандат на Путин (или петия, зависи как броите), като се започне от 2018 г.


Главната причина за това е, че през 90-те г. на ХХ век и началото на XXI век Русия, колкото и хаотична да изглеждаше, бе страна на надеждата и инвеститорите бяха привлечени от динамичните и подобряващи се вътрешни условия. Това се промени след 2012 г. Сега това е територия на разочарованието.

През 2016 г. бих посъветван всички, които следят развитието на руската икономика, да бъдат внимателни. Ако ръстът не бъде възобновен, това може да означава, че страната е навлязла в период на саморазрушаваща се икономика, което може да ознаменува третата фаза от управлението на Путин.

-----

* Авторът е руски икономист и социолог, директор на руския Център за изследване на постиндустриалното общество. Препечатваме коментара му от в. "Вашингтон пост".