Напоследък се случиха сериозни безобразия, общото между които е, че авторите им ги извършват в името на Бойко Борисов:

1) Член на ВСС, говорейки като част от група свои колеги, изпрати есемес до премиера, в който го увери, че заедно с тях работи в негова полза. Лозан Панов уж искал да привика премиера, но те успешно му се противопоставили. В името на Бойко Борисов. Куриозът тук беше, че самият патрон препрати този есемес на председателя на ВКС, след което той стана достояние и на публиката;

2) Медийните инкарнации на Делян Пеевски и присъдружните им „независими“ сайтове надминаха себе си в изливането на политическа и всякаква друга помия върху Радан Кънев, Лозан Панов, Кристиан Таков, Христо Иванов и Протестна мрежа. „Целите“ са подбрани по един единствен признак - те са опоненти и критици на политиката на Бойко Борисов. В атаките срещу тях бяха достигнати нови висоти на медийна простащина – не само за света, но дори и за България. И всичко това отново в името на Борисов и за благото на Борисов;

3) Яне Янев – в качеството си на официален съветник на премиера и неофициален шут в неговата свита – изигра срамна телевизионна сценка, в която напук на всякаква логика и граматика обясняваше, че той е източник на есемеса от ВСС, че първоизточникът пък бил от администрацията на съвета и други подобни нелепици. И отново в името на Бойко Борисов, и за неговото благо;

4) За капак самият ВСС назначи член, добил известност като „човек на Борисов“, за свой говорител, като на пожар уволни предходната говорителка. Конкретната ѝ вина в случая - че е заявила готовност да разкрие есемесите си за разлика от мнозинството от колегите си. И цялата тази срамна сценка отново в и около името на Борисов.

Странно е, че премиерът се ядоса най-вече от последното и го окачестви като поредния „заговор“ срещу него и стабилността на държавата. По отношение на първите три безобразия не сме чули за подобна негативна фейсбук реакция, нито за гневни констатации за злоупотреба с неговото име. 

И тук е същината на проблема: имат ли право въпросните извършители на безобразия да действат „в името на Бойко Борисов“, ако той не се е разграничил ясно и категорично от тях?

Отговорът е „да“ – имат такова право и могат да си го ползват със здраве. Ако с поведението си Борисов е създал у тях легитимни очаквания, че те са част от неговата свита, че имат общи (политически или икономически) интереси, че се подкрепят един друг – те вече са придобили право да действат в негово име.

Да вземем г-н Делян Пеевски, например. Борисов никога не е казал лоша дума за него, не е осъдил по никакъв начин безобразията на медиите му и техния монопол (сред вестниците поне), играл е в присъдружните му тенис турнири, гласувал е с ГЕРБ в парламента за оневиняването на успешния млад мъж от аферата КТБ, наблюдавал е благосклонно „осветляването“ на собствеността му...

Списъкът може да бъде продължен почти до безкрай, но в него трябва да се включи най-важното - не толкова скритото партньорство между ГЕРБ и ДПС, което даде най-видимите си плодове при размиването на конституционните поправки и при сегашното крепене на кабинета в един аморфен парламент. Когато всичко това е налице, г-н Пеевски е прав да се смята за важна част от свитата на Борисов. Всъщност той спокойно може да се изживява като министър на Борисовата пропаганда и да действа като такъв в името на патрона си.

В същата ситуация е и Яне Янев. Той също никога не е бил уволняван като съветник или разжалван като шут – напротив, неговите услуги се ползват охотно в критични моменти. Дори когато е искал сам да уволнява Борисов (в скеч, достоен за Монти Пайтън). 
И, за съжаление, групата във ВСС, действаща в името на премиера, също се е сдобила с легитимни очаквания, че тя е неговият де факто съдебен министър. В крайна сметка Борисов направи всичко възможно капка да не капне върху техните глави.

Реформите не трябваше да закачат мандата на ВСС или пък правомощията на прокуратурата.

Всички идеи на този кръг бяха реализирани и при конституционната поправка (с малки изключения). Уж преди година и половина Борисов се гневеше, че въпросните господа „трябва да си ходят“, а постепенно гневът му утихна и той заигра по тяхната свирка. Заради тази свирка (както и заради съдружието с Пеевски и ДПС) беше жертван и Христо Иванов.

Изводът е, че когато си позволил на хора да се смятат за част от свитата ти – кой като шут, кой като министър на пропагандата – трябва да поемеш и ти отговорност за техните безобразия. Те са станали „твоите хора“ и не случайно действат в твое име.

Най-трагичното, обаче, е, че когато една свита се разпищоли, става неясно, кой точно е патронът и кой е клиентът, кой е кралят, и кой е шутът. Ситуацията в страната е както в песента „Забрави шутът ранга свой“. Забрави и започна сам да управлява. 
Разбира се, в името на Бойко Борисов.

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.