Навършиха се 76 години откак Хети Макданиъл получава "Оскар" за ролята си в "Отнесени от вихъра". Церемонията е проведена в клуб "Амбасадор’с Коконът Гроув". След четирима съпрузи, дружба с Кларк Гейбъл и 74 роли на слугини, тя умира и управата на гробищен парк отказва да приеме тялото й. Статуетката, спечелена от нея, днес е изгубена, но потомците на Хети са верни на нейната памет, разказва "Холивуд рипортър".

През 1940-а тя стоварва на бюрото на продуцента Дейвид Селзник всички вестници с положителни отзиви за ролята й като Мами в "Отнесени от вихъра". Той схваща намека и наградата й е присъдена. Тя е на 44 и печели една от 13-те номинации на филма. На награждаването в иначе спазващия сегрегация клуб в лосанжелиски хотел присъстват общо 11 тъмнокожи актьори. Сегрегацията в Калифорния ще бъде отменена официално чак през 1959 г.

Речта й е вълнуваща, но наградата не значи, че Макданиъл няма да се сблъска с расизъм и друг път. Тя цял живот играе ролите на слугини, "но никога няма да бъда истинска слугиня". И никога не спира да показва чрез личната си гордост, че тъмнокожите в Америка струват колкото всички останали.

Хети се омъжва четири пъти, но няма деца. Родът се запазва чрез семейството на сестра й Ета. Племенниците и праплеменниците на актрисата поддържат паметта й, защото тя е една от тъмнокожите жени, направили най-много за образа на своята раса в Щатите.

След смъртта й статуетката "Оскар" изчезва, защото изпълнителите на завещанието на Хети не я смятат за ценна. През 2011-а Уилям Бърлет Картър, преподавател по право във Вашингтон, се заема да издири наградата. Ценният предмет изчезва през 1972-а. Според Картър това е тъжно, защото статуетката е символ на всичко, което чернокожите са постигнали преди и след отмяната на сегрегацията.

Хети е родена в крайно бедно семейство с общо 13 деца в Уичита, Канзас, през 1893-а. През 1929-а, по време на Голямата депресия, по неволя тя става слугиня, но продължава с опитите си да пробие в шоубизнеса. Това е времето на "Котън клъб", на клубовете за черни и клубовете за бели, както и на първия опит на тъмнокожите да се наложат на американска сцена. През 1931-а Хети, Ета и брат им Сам се местят в Лос Анджелис със свой танцов номер. И спечелват първите си трудни долари от работа на сцена.

Година по-късно Хети играе първата си роля в киното: прислужница без реплики на героинята на Марлене Дитрих в "Русата Венера". Съвършено тъмният цвят на кожата и едрата фигура я правят безопасна и следователно приемлива за тогавашен Холивуд. Никой не би снимал черно момиче в романтична роля, но за слугини има много работа, включително на екран. И много малко реплики, но пък парите си струват.

След 1934-а Хети има все повече роли и някои от ангажиментите са истински пробив – тя е първата афроамериканка с роля в радиотеатъра. По онова време радиопиесите преживяват истински бум. Това е моментът на страховития запис на "Война на световете", хвърлил Америка в ужас с убедителната "новина", че над Щатите започва нападение. И тогава, както и днес, хората вярват на такива неща. За Хети обаче е важно, че на 41 години тя най-сетне вижда името си сред финалните надписи. Дотогава ролите й в киното са анонимни. Но дори в този триумф има нещо иронично, защото името й е изписано погрешно.

През 1935-а тя и Кларк Гейбъл участват в комедията "Китайско море". Гейбъл се сприятелява с Хети и отказва да присъства на премиерата на филма, когато научава, че в киното не пускат тъмнокожи. Куриозното е, че на събитието присъстват тъмнокожи деца, преоблечени като роби. Едно от тях е малкият Мартин Лутър Кинг.

През 1936-а Бинг Кросби урежда за Хети роля в "Отнесени от вихъра" – и му се налага да упражни цялото си влияние като холивудски евреин. В препоръката си за черната актриса той припомня, че в момента в Европа страда собственият му народ. Нацистите от три години са на власт в Германия. Въпреки всичко, все пак Холивуд е най-малко расистката част от Америка на сегрегационното законодателство.

И Хети дължи "Оскар"-а си на упорита работа, но и на Бинг.