Инвалидната пенсия е право по закон и няма как да бъде отнета на хората с увреждания. Въпреки това от нормативна гледна точка не би трябвало да се полага на всички. Парадоксално, но факт.

И двете твърдения са верни по своята същност, но поставени в контекста на новата система за трудова експертиза, представена от вицепремиера и социален министър Ивайл Калфин преди ден, предизвикаха истинско объркване и паника в обществото. Инвалидите се уплашиха, че ще останат без помощи, а други се усъмниха в наличието на реформи по издаване на ТЕЛК-ови решения.  

"Няма такова нещо като орязване на инвалидните пенсии. Който има право на инвалидна пенсия, си я получава. Ако иска, работи, ако иска – не работи. Но няма как да получиш инвалидна пенсия и да останеш на същото работно място. Тогава се обезсмисля рискът "инвалидност", защото пенсията не се дава като възнаграждение, а за това, че сте човек с увреждане", опита да внесе повече яснота по въпроса изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски.  

По думите му инвалидната пенсия покрива осигурителния риск от евентуална загуба на трудоспособност, а не този от настъпване на увреждане. С други думи компенсира липсата на работа и доходи от труд. По тази логика хората, които продължат да работят и запазят възнаграждението си след излизането от болницата, на практика не би трябвало да получават инвалидна пенсия, защото увреждането им не води до загуба на трудоспособност. Въпреки това от агенцията смятат, че е справедливо безработните инвалиди, които проявят инициатива и сами си намерят работа, да получават като награда част или дори цялата си инвалидна пенсия. По този начин ще имат допълнителен стимул да бъдат активни и да се върнат на пазара на труда, убеден е Коралски.

Според него най-големият плюс на новата система за медицинска и трудова експертиза е, че ще отпадне понятието "нетрудоспособен", което години наред е затваряло пазара на труда за хората с увреждания.

"Аз винаги давам пример със себе си, защото е по-нагледно. Какво значение има, че съм в количка и не мога да движа краката си, а в телковото ми решение пише 100% нетрудоспособен, когато от години работя нормално, контактувам с хора, получавам доходи и водя пълноценен живот?", уточни Коралски.

"Не е толкова лесно", опонират му обаче негови "колеги по съдба".

Работодателите не отварят широко вратите си за инвалиди и съвсем не са склонни да задържат хора, които по стечение на различни обстоятелства се получили някакво увреждане. Причината е, че това ги натоварва с доста допълнителни отговорности и разходи по преустройството на работното им място. Служител, който не може да се движи сам, се нуждае от специален транспорт, от рампа и асансьор до работното си място, съответно широки помещения, за да минава количката, и куп други приспособления, за да изпълнява трудовите си ангажименти. Допълнително може да му се налага да отсъства повече по медицински причини (например, заради прегледи и рехабилитация), което в повечето случаи означава, че трябва да му се намери и заместник.

"Не виждам проблем – автомобилите се адаптират и се плащат от Агенцията за социално подпомагане. Ние от Агенцията за хората с увреждания пък даваме до 10 000 лв. за адаптиране на работното място - специални компютри, столове, платформи и прочие. Рампите на входовете пък са ангажимент на държавата и общините по проектите за достъпна среда. Ако правителството действително изпълни обещанието си допълнително да подпомага фирмите като поема заплати и осигуровки, този въпрос изобщо не би трябвало да стои", категоричен е Минчо Коралски.

Проблемът е, че законите не задължават работодателите да съдействат в този процес. Опцията "по желание" на практика ги освобождава от всякаква отговорност, а допълнителните ангажименти към един човек с увреждане обикновено накланят везните към отказ от предоставяне на работа. Според Коралски обаче няма как да превърнем работодателите в социални работници и да очакваме на всяка цена да наемат инвалиди. 

"Проблемът на работодателите е в това, че съществуват един милион пречки да уволнят човек с увреждания. Затова предлагаме тази защита да остане за хората, които са се увредили при съответния работодател – т.е. той да не може да ги изхвърли след като ги е увредил. Но когато аз отида с инвалидната си количка при работодател и той ме наеме, но след това види, че не върша работа или нямам нужната квалификация, аз да му кажа "не можеш да ме уволниш, защото съм в количка", това не е честно", коментира Коралски.

По думите му най-важната задача, която министрите на здравеопазването и на труда и социалната политика трябва да свършат, е да развалят стигмата, която съществува в момента към хората с увреждания. Трябва да се сложи край и на легендата, че всички инвалиди са менте, защото са си купили ТЕЛК-овото решение. Това създава изключително напрежение в обществото и "нито помага на социалната политика, нито на нас хората да бъдем повече човеци помежду си", убеден е директорът на агенцията за хората с увреждания.

"Всъщност, новата философия произтича не само от това, което са решили двама министри, а от факта, че през 2012 г. сме ратифицирали международната конвенция за правата на хората с увреждания. И според нея човек с увреждане не е човек, който има увредане, а човек, който в резултат на увреждане среща някаква преграда в своя личен, обществен и трудов живот. И политиката е да се премахват прегради, а не да лекуваме и да сепарираме хората".

Дебатът на практика поставя началото на обществените обсъждания по новата методология за експертиза на работоспособността, която ще замени системата на ТЕЛК, и се очаква да прерастне в конкретен законопроект до началото на идното лято.