Както истеричната любов, така и истеричната омраза към Русия са израз на български робски комплекси.

Винаги съм бил дълбоко впечатлен от сдържаната и разумна позиция на естонци и латвийци към Русия - никой не може да каже, че те са по-малко потърпевши от великодържавния империализъм както на старата Руска империя, така и на Съветския съюз.

Емоционалната крайност на българското отношение към Русия се вписва много добре във властовото уравнение на господаря и жертвата, на господаря и глуповатото братче - "братушката".

ПЕТЪР СТОЯНОВ: КРЯСЪЦИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ ИЗДАВАТ КОМПЛЕКСИ

Разумната основа на двустранните отношения от българска страна би създала ясната представа в Москва какво може, какво си струва и какво не й е изгодно да си позволи в отношението си към България.

Напълно аналогична е ситуацията и с отношението на България към Турция. Войнственият тон на отбранителния национализъм идеално се допълва от "либералната" услужливост на анонимни измекяри - "еветчии", които ентусиазирано преповтарят пропагандните клишета на неоосманисткия ислямизъм.

Двете империи - бивши, и мераклии за имперско завръщане - представляват специфични предизвикателства към българския национален интерес и към българската национална сигурност. Същевременно, както Русия, така и Турция представляват съвкупност от възможности за търговия, туризъм, човешки контакти и за регионални проекции на българския стратегически интерес. Стига някой да седне и да го разработи този стратегически интерес. Ако пък след това някой на власт вземе и да приложи вече разработената стратегия...

Размечтах се. Страхове, илюзорни надежди и напразни очаквания - всичко това трябва да се замени с разумна държавна политика и култивирани обществени настроения на достойнство и прагматизъм. Докато не е късно - ако вече не е...  

Препечатваме коментара на Огнян Минчев от Фейсбук. Той е по повод изказването на Петър Стоянов.