България трябва "да се стегне" и през идните три години да догони Румъния в реформите на правосъдието и вътрешните работи. Това каза днес вицепремиерката Меглена Кунева в коментар за вероятността евронаблюдението над северната ни съседка да бъде прекратено преди това над страната ни.

Вчера председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че румънците могат да се освободят от мониторинговия механизъм преди българите, защото имат по-добри резултати в борбата с корупцията и в съдебните реформи.

Кунева припомни, че ЕС наложи механизма на двете страни като условие за тяхното приемане в ЕС през 2007 година заради незавъшените реформи на правораздавателните и правоохранителните им системи.

"Очакването беше, че България и Румъния ще се справят в рамките на три години", каза Кунева. "И този механизъм беше разчетен за най-много три години, в които страните ще могат да се справят".

"За тези години, всъщност от 2006-2007 г. Румъния започна много активни действия по антикорупция и доказа, че може да изгражда работещи институции. Всъщност това е, което се иска от България", каза тя.

Още през кампанията си за европейските избори през 2014 година Юнкер обеща, че до края на петгодишния му мандат механизмът ще бъде прекратен и за двете наблюдавани държави, след като те изпълнят заложените в него показатели. Досега той не се беше ангажирал с конкретни срокове. Политически представител на Комисията досега никога не беше говорил за разделяне на България и Румъния.

"До 2019 година България има време. Всъщност дотогава са три години. За три години ние можем да направим много. От нас се иска да изградим институции, колкото може по-бързо ... и да направим така, че тези институции да заработят", добави вицепремиерката. "За голямо съжаление антикорупцията беше спряна като законодателно предложение".

Кунева припомни, че Комисиятата оценява напредъка на България и Румъния според постиженията на всяка от страните и че тази оценка за България може да е по-добра от сегашната, "ако се стегнем и покажем реззултати".

"Трябва да се направи всичко възможно, за да може България  да навакса в области, в които изостава по механизма", каза тя.

Всеки министър трябва да възложи на един от заместниците си да отговаря за антикоруцпионните мерки, да се задействат иснпекторатите на министерствата и плановете в тази област, особено в чувствителни сектори като енергетика, здравеопазване, образование, посочи Кунева.

Не е необходимо да се чака вторият опит антикорупционният закон да мине през парламента, работата в администрацията срещу подкупите, злоупотребите с власт и търговията с влияние може да почне и сега, например в областта на обществените поръчки, каза тя.

"Това е цял списък от мерки, които, ако се приложат всички масирано и ако има желание за създаване на единна, силна институция в лицето на този антикорупционен орган за корупция  по високите етажи, това ще даде резултат", заяви Кунева.

Тя отказа да прогнозира дали дали в новия законопроект ще остане клаузата за анонимни сигнали до антикорупционния орган, която доведе до отхвърлянето му от парламента миналата година.

"Все пак това ще бъде закон на Министерския съвет и под този закон ще трябва да се подпишат абсолютно всички мои колеги, включително, както предишния път, министър (Ивайло) Калфин", каза тя. "Какво ще е решението на Министерския съвет? Нека мине заседанието".

Кунева даде  пример с европейската служба за борба с измамите с общностни средства ОЛАФ, за която е важно не дали сигналът е подписан и от кого, дали съдържа данни, които могат да послужат като доказателства.

"Аз смятам, че това трябва да е българският подход, ако искаме да има успех", каза Кунева. "Един сигнал може да е подписан от който и да е, ако обаче в него няма никакво начало на доказателство и никаква сериозност, защо да се разглежда? Обратното - ако към един сигнал има приложен документ или друго твърдо доказателство, защо да не се разглежда? Ние какво искаме - да хванем виновните, или да издирим лицето, което го е подписало?"

Дали България ще може да догони Румъния в правосъдието и вътрешните работи "зависи от отговора на повече от една власт в България", добави Кунева, изброявайки изпълнителната, законодателната и съдебната.

"Аз мисля, че ако се обърнем и помним достатъчно дълго назад, (ще) знаем, че винаги е имало хора и то - на отговорни политически позиции, които са казвали, че тези доклади и този механизъм не са нещо, което подкрепят... Това не е нещо ново. Аз мога да си спомня няколко такива", добави тя, без да цитира имена.