Началото на 2016 г. стартира със спадове на международните фондови и стокови пазари. Индексите на фондовите борси в САЩ, Германия и Япония отчетоха понижения от стойностите, при които приключиха предходната година.

Традиционно се смята, че развитите фондови пазари могат да послужат като добри индикатори, предсказващи краткосрочното икономическо развитие на съответната страна. Още през 1966 г. в своя статия известният американски икономист Пол Самюелсън отбелязва, че фондовият пазар може да служи като предсказател за краткосрочните икономически перспективи.

Все пак историческите резултати не дават достатъчно доказателства относно възможностите на пазара да предсказва рецесии. Самият Самюелсън се шегува, че фондовият пазар за онзи период е предсказал "девет от последните пет икономически рецесии".

По-нови тестове на тази теория показват, че фондовият пазар в САЩ (измерен чрез индекса S&P 500) е навлизал в състояние на „мечи пазар“ в периода след втората световна война 13 пъти. Седем пъти след подобно движение икономиката на САЩ е влизала в рецесия в период до 12 месеца от навлизането на пазара в „меча територия“.

Какво все пак означава „мечи пазар“? Това е състояние на капиталовия пазар, при който ценните книжа отбелязват спадове от над 20% в рамките на няколко месеца от достигнатите върхови стойности. По-ниските спадове на пазарите в рамките на 5-10% не се смятат за състояние на „мечи пазар“, а по-скоро за нормално пазарно понижения, нямащо отношение към бъдещото състояние на икономиката.

В средата на февруари слабото представяне на индексите в САЩ все още не ги отвежда в състояние на „мечия пазар“. Водещият индекс S&P 500 спада с около 9% от стойностите си към края на годината. Въпреки това инвеститорите остават предпазливи, водени от няколко основни съображения. 

Един от основните въпроси през 2016 е свързан с политиката на Федералния резерв на САЩ по отношение на лихвените проценти. Първоначалните планове предвиждаха ритмично повишение на лихвите, подкрепени и от евентуални силни данни за състоянието на американската икономика и по-конкретно нивото на безработица. Тези очаквания постепенно се промениха, като все по-често се чуват и мнения за това доколко повишението на лихвите през декември 2015 г. не е било прибързано и дали всъщност няма да се наложи на Федералния резерв да предприема нетрадиционни монетарни стимули, като например въвеждане на отрицателни лихви. Председателят на Федералния резерв Дж. Йелън дори спомена, че е разглеждала законността на въвеждането на подобни лихвени нива.

Дори и подобни действия да не се случат, финансовите пазари отчетоха рисковете от подобно развитие. Това се видя най-вече в понижението на цените на акциите на банките, които се очакват да бъдат основни губещи при подобна политика. Така от началото на годината акциите на банките в САЩ отбелязаха понижения от близо 20%, тези в Европа спаднаха с около 24%, а тези в Япония (б.а., Япония беше последната държава, чиято централна банка въведе отрицателни лихви, но само върху свръхрезервите на банките.), отбелязаха спад с около 35%.

През същия период от началото на годината силно се повиши цените на златото. Котировките на ценния метал поскъпнаха с малко над 10% от края на декември. Повишението при ценния метал не е свързано с появата на нова вълна на инфлационни очаквания, а по-скоро с нараснали опасения относно успеваемостта на политиките на централните банки по света и последвали нови валутни войни. Сравнително рано е да се твърди със сигурност дали златото е прекъснало дългосрочната си тенденция на спад и преминало във фаза на възход, тъй като то все още се намира с около 6-7% под нивата му от същия период на предходната година.

На следващо място остава темата с цената на петрола, повлияна от свръхпредлагането и повишението на запасите. Големите петролни компании предприеха очаквани политики по намаление на дивиденти, ограничаване на капиталовите разходи и съкращаване на работни места. Подобни реакции не са изненадващи и са често наблюдавани през годините на ниски цени на петрола. Това доведе до понижение на цените на акциите на енергийните компании. Заедно с банките те също допринесоха за слабото представяне на борсовите индекси по света.

Според мнозина анализатори основната причина за наблюдаваните негативни процеси по-горе може да се проследи до слабата форма на китайската икономика и по-конкретно до забавяне на икономическия ѝ растеж до 6,9% годишно, което представлява най-нисък темп на ръст за последните 25 години. Данните за китайската икономика и колебанията в курса на нейната валута продължават да бъдат следени под лупа от инвеститорите. Действията на централната банка на Китай изглежда не могат да ги убедят, че брутният ѝ вътрешен продукт ще ускори растежа на над 7% годишно. Забавянето на китайската икономика всъщност не е новина, а бе очаквано развитие, което намери своето отражение със силен спад на китайския фондов пазар от август месец на миналата година.

На фона на всичките тези процеси българският фондов пазар се представлява сравнително стабилно, движейки се през рамките на около 450 пункта. Липсата на сътресения на борсата ни не се дължи на обстоятелството, че както тя, така и българската икономика са имунизирани от глобалните процеси, а по-скоро на това, че от 2014 г. се намира в състояние на „мечи пазар“, спадайки повече от 20% от върховите си стойности от пролетта на 2014 г.

Евентуалното размиване на страховете за рецесия във водещите икономики, както и с ускоряване на темпа на растеж на БВП на страната може да предизвика и положително раздвижване на българския пазар.

Петко Вълков е изпълнителен директор на "Конкорд Асет мениджмън". Статията му не представлява препоръка за покупка на ценни книжа или инвестиционни активи.