Вотът на недоверие заради политиката на министър Москов в здравеопазването е парадоксален, защото той е може би първият у нас, с който опозицията цели по-скоро да заздрави и подсили правителството. Той е безсмислен, защото тя няма да успее да го направи.

Първо за парадоксалността. ДПС, а донякъде и БСП очевидно целят да стабилизират правителството в новия му формат, атакувайки точно министъра от ДСБ. Това е така по две причини. От една страна вотът математически най-вероятно ще покаже, че правителството остава на власт и без да са му нужни гласовете на ДПС. По този начин най-чувствителната и пагубна за ГЕРБ обществена представа за свързаност между Борисов и Пеевски като че ли получава публично опровержение – ето, вижте, те не са заедно в парламента.

От друга страна, вотът цели да покаже, че слабото звено в правителството са всъщност тези, които вече са в опозиция – т.е. ДСБ. Това изглежда двойно печеливша стратегия от гледна точка на ДПС: ако вотът мине (което изобщо не е вероятно), главният виновник ще е от реформаторската част на реформаторите. Ако не мине (което и ще стане), ДСБ ще се гърчат да обясняват като как така са в опозиция, а пък подкрепят своя министър. Основната цел тук всъщност е да се запази правителството, като се маргинализират и отслабят още повече реформаторите сред реформаторите.

Това са стратегиите и те са легитимни за една опозиция, макар че я поставят в особеното състояние на подкрепяща правителството. Нещо като взет назаем златен пръст на Волен Сидеров (в момента така или иначе няма нужда от него).

ДПС и БСП явно не искат избори скоро

И двете партии са в комфортна изчаквателна позиция и нищо няма да спечелят от едно ново раздаване на картите от избирателя. Ако при него парламентът е по-малко раздробен, би имало възможност за по-кохерентно дясно мнозинство, от което те нямат интерес. Още повече, че и двете партии са в организационно трудна ситуация. При БСП кризата изглежда почти терминална, докато при ДПС не е ясно какъв ще е ефектът върху избирателите им от аферата „новия Левски срещу Местан“. (Все пак Местан е силно разпознаваема фигура на движението, а изглежда и има някаква база в Кърджали.)

Съучастничеството от страна на опозицията вреди на правителството

И тук идваме до втори парадокс – точно това съучастничество от страна на опозицията всъщност вреди на правителството. В очите на хората то изглежда така, все едно е оставено по милост от опозицията, за да доизкара месеците до подготовката на партиите за нови избори. Тягостното впечатление, създадено при избора на Меглена Кунева за министър на образованието, само би било потвърдено от събитията около вота на недоверие. Защото - да, формално ДПС и БСП ще са срещу правителството, но то ще трябва да разчита на бивши хора на Бареков и АБВ в много по-голяма степен от преди. Това означава, че решителна част от неговите поддръжници вече са поне с двойна, че може и с тройна лоялност, част от която може да се окаже и към субекти извън нашите граници (разполагащи с големи количества тръби и природен газ).

Това тягостно впечатление – което няма как да не ерозира подкрепата за ГЕРБ - е една от причините и за пожарните мерки от страна на Борисов по разтрогването на редица обществени поръчки. След разделянето на България от Румъния, което вече вербално беше направено от ЕК и е почти без значение дали ще се случи и формално, политическата ситуация в страната е променена. Стана безпощадно ясно, че гласуването на ГЕРБ с ДПС и АБВ за разводняването на конституционната реформа е било грешка и то тежка. Тази грешка загуби привърженици на ГЕРБ у нас, разби коалиционния им партньор и остави страната в положение на парий в ЕС. Като прибавим към това скандалите в ДПС, очевидно е, че каквато и коалиция с тази партия – скрита, полускрита, дегизирана, с подставени лица и т.н. – е неприемлива нито във вътрешен, нито в международен план.

Дали курсът за промяна ще успее

Така че в момента сме свидетели на опит на Борисов да вземе труден завой, отклоняващ го от ролята му на „балансьор“ между корпоративните интереси на ДПС и обществения интерес. Официалната причина за спирането на поръчките са точно съмнения по посока на депутати от ДПС или други подобни на тях.

Дали този опит за промяна на курса ще успее? Предстои да видим дали става дума за сериозни намерения или само за заблуждаващи маневри. По принцип Борисов е тръгнал да „пипа“ там, където най-много боли и това е ясен сигнал за преразглеждане на цялостния политически „договор“ или „разбирателство“, който той има с ДПС. Но между изпращането на сигнала и истинското преразглеждане има много конкретни стъпки и е нужна доста смелост и последователност. Първо, не е ясно как съдилищата ще се отнесат към спрените процедури, тъй като спечелилите фирми сигурно ще обжалват. Второ, предстои да видим как ще се проведат новите търгове. Трето, не е ясно какво ще последва от искането на Горанов за публикуване на международния договор за КТБ. И т.н.

С две думи, Борисов правилно разбира, че наложилата се обществена представа, че той работи заедно и в интерес на корпоративни кръгове около ДПС, може да означава край на политическата му кариера. Затова стъпките, които предприема, са логични. Въпросът е да не се превърнат в обичайната вариация на тангото: две напред и (поне) две назад.  

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.