Преди няколко месеца депутати от Реформаторския блок направиха предолжение за промени в закона за училищното образование, с които да бъде записано, че периодът на комунизма се изучава в училище. Това предложение обаче не беше прието. Въпросът какво се учи в училище за периода на тоталитарния режим не вълнува обществото чак толкова много, в сравнение например с османското владичество. Този период обаче е не по-малко важен.

Според справка от министерство на образованието, с която Клуб Z разполага, съгласно действащите в момента учебни програми периодът на тоталитаризма се изучава в VI клас, в X клас и в XI клас.

В учебната програма за VI клас се учи за тоталитарната държава, затвореното общество, икономическите и социалните експерименти в селото и града, натискът върху българската църква. Като ново понятие е изведено понятието "тоталитарен режим".

В учебниците за X клас има урочна статия "България (1945 - 1989 г.). Акцентите в нея са: От Отечествения фронт до политическата хегемония на БКП; Българският модел на социализма

Най-силно застъпен е периодът на комунизма в учебниците за XI клас. В тях има няколко урочни статии:

- Преход към еднопартийна система (1944-1948 г.) - там са записани в следните текстове:

"В закона за защита на държавата са направени допълнения, които да подпомогнат планираната разправа с опозиционните лидери... Усилено се подготвят политически съдебни процеси".

- България по време на тоталитарния социализъм (1949 - 1989 г.). В този урок се казва:

"На преследване е подложено духовенството... Правят се чистки в партията и в държавния апарат, стотици хора, обявени за "политически опасни лица" се изпращат в концентрационни лагери. Зловеща слава придобива лагерът "Белене"... Българският народ се опълчва срещу репресивната машина на комунистическата власт... При режима на Вълко Червенков БКП налага пълен контрол в страната... Всички сфери на обществения живот са подложени на идеологизиране... Така след 1949 г. в страната е наложена политическа диктатура от сталински тип... Репресивният апарат действа безотказно (по времето на режима на Тодор Живков). Парламентът узаконява всички решения на партията, "вождът" има неограничена власт, всички сфери на живота са под контрола на БКП... През 1971 г. е приета нова Конституция. Член 1 провъзгласява ръководната роля на БКП в обществото и държавата".

- Развитие на културата (1944-1989 г.):

"След 1948 г. в просветната ситема са извърешни преобразувания по съветски модел... При кандидатстване за висше образование е въведен класово-партиен подход... След прочистване на учените в науката навлизат много недобре подготвени и без призвание хора... В литературата и изкуството е наложен като художествен метод т.нар. социалистически реализъм... Затова писателите се надпреварват да описват героизма на партизаните, а художници рисуват портрети и ваят скулптури на партийните вождове... Резултатът е художествено обедняване на литературата... Печатът, радиото и телевизията са поставени в услуга на пропагандната дейност дейност на партията-държава".

- Българската политическа емиграция след 9 септември 1944 г.:

"След преврата на 9 септември 1944 г. хиляди българи са прокудени в чужбина от комунистическата власт... Комунистическата власт обявява за врагове на България онези българи, които не споделят нейната идеология и търсят спасение и реализация в свободния свят".

Вицепремиерът и от скоро просветен министър Меглена Кунева обяви статитстика, според която над 90% от хората на възраст между 15 и 35 години заявяват, че не знаят нищо за комунистическия режим. Тя изтъкна, че един от проблемите е, че тези уроци се изучават в края на учебната година и за тях често не остава време.