Ден след като 14 медицински стандарта бяха оспорени пред Върховния административен съд (ВАС) и само две седмици след като същата жалба беше пусната и срещу стандарта по спешна медицинска помощ, професионалистите от сектора призоваха вносителите да оттеглят исканията си, а магистратите - да не спират предстоящите реформи. Българското дружество по спешна медицина, заедно с Националната асоциация на работещите в спешната помощ, цялото ръководство на болница "Пирогов" и три пациентски организации твърдо застанаха зад приетия от правителството нов стандарт по спешна медицина и предупредиха, че отпадането му автоматично застрашава живота и здравето на пациентите.

"Този стандарт обединява всичко, което искаме да се случи в сектора и всичко, което сме мечтали да работим като професионалисти. Отпадането му ще бъде истинска катастрофа", коментира д-р Десислава Кателиева, председател на асоциацията на работещите в спешната помощ.

Новите критерии бяха оспореди пред ВАС в началото на февруари от Центъра за защита правата в здравеопазването и сдруженията на частните и общински болници (същите, които подадоха жалбата и срещу 14-те медицински стандарта), защото според тях въвеждат неизпълними изисквания за площ, персонал и оборудване на спешните приемни отделения. Организациите протестират срещу условието тези отделения да бъдат само от 2-ро и 3-то ниво на компетентност, да се разполагат на минимум 700 кв. м. площ и поне 30% от леглата за активно лечение в болниците да бъдат заделени за обслужването на спешни пациенти. Неизпълнимо според тях е и изискването отделенията да имат най-малко 2 реанимационни поста, осем легла и поне 12 поста за прегледи на пациенти, да разполагат с минимум 6 специалисти по анестезиология, реанимация или спешна медицина, както и с общо 12 лекари на щат. 

"Сдруженията на частните и общински болници атакуват станадрата, защото съгласно проекта на наредбата за критерии за сключване на договор с касата са принудени да бъдат със спешни приемни отделения, ако искат да подпишат договори при по-добри условия. В страната няма нито една частна и нито една общинска болница, която да има спешно приемно отделение. И няма как да има по простата причина, че малките общински болници имат по един-двама дежурни лекари нощем и няма как да организират спешно приемно отделение. В частните болници, знаете, пък има такса преглед, такса диагностика, такса лечение и няма как да се гарантира безплатна спешна помощ, която по Закона за здравето се поема изцяло от държавата", сподели мнението си д-р Кателиева.

Опасенията на спешните медици са, че спирането на стандарта ще има негативни последствия за целия здравен сектор. На първо място няма да позволи на държавата да усвои вече одобрено финансиране по оперативна програма "Региони в растеж", която ще осигури средства за реновирането на всички спешни центрове в страната през следващите пет години. Няма да има парамедици, няма да се извършва медицински триаж, а линейките ще продължат да обслужват адреси, за да мерят кръвно, вместо да спасяват човешки живот. Ако промените не се случат, персоналът ще бъде крайно демотивиран, а рискът секторът да се обезлюди - напълно реален. По думите на д-р Кателиева близо 30% от работещите в болничната помощ и около 23% от заетите в извънболничната спешност вече са декларирали готовност да напуснат системата. В същото време други 80 на сто откриват мотивация да останат на работа именно в одобрения от здравното министерство стандарт по спешна медицина.

"Оказва се, за съжаление, че спешната медицина е заложник на една политическа според мен атака и тенденция, като може би най-добър такъв документ, който е излизал в последно време в областта на здравната политка", коментира и директорът на "Пирогов" проф. Стоян Миланов, признавайки, че лично е лобирал за приемането на въпросния стандарт.

По думите му нито едно спешно приемно отделение в България не отговаря на изискванията - дори "Пирогов", но това не означава, че професионалистите в бранша не искат в бъдеще това да се промени. Напротив - спешните медици настояват центровете да са модерни и ефективни, а пациентите да бъдат обслужвани така, както това се случва по света.

Подкрепа за своите искания докторите ще потърсят и на предстоящия в петък извънреден Събор на Българския лекарски съюз, на който трябва да се вземе решение за подписването на Националния рамков договор за тази година. Спешните медици ще настояват не само за личната позиция на председателя на съсловието д-р Венцислав Грозев, но и за обща декларация на всички делегати в подкрепа на стандарта по спешна медицина.