Два дни преди Коледа, докато американските депутати се готвеха за празниците, Русия без много шум подписа широко споразумение за противовъздушна отбрана с Армения. Така тя увеличи нарастването на руското военно присъствие, което се разгъва под радарите. Това бе най-красноречивото доказателство, че Путин създава нова държава-сателит по границите на НАТО и заплашва ценен съюзник на САЩ.

Присъствието бе подценено във Вашингтон, въпреки че то е ключов елемент от плана на Владимир Путин за господство в региона - едно с протежето му Сирия и засилването на военните връзки с Иран. Най-важното е, че Армения има 265-километрова граница с Турция, която е член на НАТО и се намира на южния фланг на алианса.

През последните шест месеца, докато руската военна кампания и натискът върху Турция се усилиха, потокът на руски оръжия и военнослужещи към Армения се увеличи. Той вече включва модерни дронове "Наводчик-2" и "Тахион", бойни хеликоптери "Ми-24" и балистични ракети "Искандер-М". През юли 2015 г. Путин нареди внезапни проверки на бойната готовност в Армения, за да провери способността на силите си да реагират на заплахи за руските интереси зад граница. По-рано този месец по заповед на руския военен министър Сергей Шойгу Русия започна мащабно военно учение по своето "югозападно военно направление", което включва Армения. Общият брой сили в регионалната операция включваше близо 8500 войници, 900 наземни артилерийски единици, 200 бойни самолета и 50 бойни кораба.

Нарастващото руско военно присъствие в Армения е поредният индикатор на една тревожна тенденция - заплахата на Путин към НАТО и интересите на Америка в европа.

Арменско-руският съюз се засилва

Арменско-руският съюз се засилва. В Армения в момента има 5-хиляден руски военен персонал и две руски бази. През 2010 г. двете страни подписаха споразумение, което удължи правото на Русия върху базите в Армения с 24 години - до 2044 г., и предвижда Москва да снабдява арменските въоръжени сили със "съвременно и конкурентно оръжие и специален военен хардуер" според арменския президент Серж Саркисян. 102-а военна база в Гюмри, на около 120 километра от столицата (и на по-малко от 10 километра от турската граница) се превърна в ключово руско военно предмостие.

Подобно руско разполагане по границите на всяка друга членка на НАТО ще доведе до протест и негодувание. Защо си траем пред лицето на тази зле прикрита агресия срещу Турция? И защо не осъждаме на глас Армения, задето разстила червен килим пред путинските ударни части?

В края на краищата, Турция е ключов съюзник в глобалната борба срещу "Даеш" ("Ислямска държава") и е сред малкото членки на оглавяваната от САЩ коалиция с бази близо до стратегическите крепости на "Даеш". През юли 2015 г. Турция и САЩ финализираха споразумение за съвместно сътрудничество в борбата срещу терористите от "Даеш" в Сирия и Ирак, което позволи на САЩ да започнат да извършват въздушни атаки от военновъздушната база "Инджирлик" в Южна Турция срещу терористичните мрежи на "Даеш" в Северна Сирия.

В международната дипломация географията е всичко

Ние рискуваме, като игнорираме тази заплаха. А в международната дипломация географията е всичко. Армения граничи с три съюзника на САЩ - Грузия, Азербайджан и Турция. Руските сили в момента са окупирали част от Грузия. Азербайджан твърдо се съпротивлява срещу заплахите от Москва и е важна част от усилията ни да откъснем Европа от зависимостта от руските енергийни доставки.

Не допускайте грешка. Руското военно присъствие в Армения е кинжал, насочен към сърцето на НАТО, докато арменско-руският съюз се засилва. нсо докато Москва точи сабята си, Вашингтон продължава да си трае.

През август 2015 г. "Москоу таймс" (англоезичен прозападен руски вестник , излизащ в Москва- б.р.) съобщи, че президентът Путин е казал на турския посланик в Москва: "Кажете на вашия президент диктатор да върви в ада заедно със своите терористи от "Даеш", а аз ще превърна Сирия в един голям Сталинград." Театрото настрана, ама намерението е съвсем ясно. русия гледа на Турция като на враждебна държава и няма да отстъпи.

Картината, която се вижда, е обезпокоителна. Армения е лош актьор, докато Русия я използва, за да заплашва жизнените ни интереси. Американските лидери трябва да преговарят от позицията на силата. Вместо това ние се примиряваме с откровената демонстрация на сила от страна на Путин. Историята на ХХ век ни учи, че това няма да свърши добре.

------

* Авторът е дългогодишен американски дипломат. Бил е говорител на Държавния департамент. Препечатваме коментара му от сп. "Форбс". Подзаглавието е на Клуб Z.