"Бихте ли жертвали живота на един човек, ако можете да спасите други петима?"

Някои биха казали, че това е стара и досадна дилема. Ново изследване, публикувано в сп. PLOS One хвърля различна светлина върху този морален тест. Оказва се, че изборът на хората много зависи от това дали въпросът им е задаван на родния език или на чужд език, който владеят добре. На нематерен език хората са много по-склонни към утилитарни решения, т.е. отчитат полезността с по-малко внимание към етичната страна на проблема.

„Обикновено се смята, че етичните отсъждания за това кое е добро и кое лошо са резултат от добре премислени, осъзнати принципи, те са следователно постоянни и не би трябвало да се влияят от фактори, които нямат пряко отношение към моралната дилема“, посочват изследователите от испанския университет Pompeu Fabra.

Не е така! Участниците в изследването – американци, корейци, французи и израелци – са били помолени да си представят ситуация, в която блъскането на тежък мъж под движещ се влак, ще предотврати други петима да бъдат ударени. Моралната дилема им е зададена и на родния им език, и на чужд език, който владеят много добре, но с който не са израснали от малки. Сред всички групи участници по-голямата част избират утилитарния вариант – да спасят пет души като убият един, когато задачата им се подава на чуждия език.  

Само 18% от изследваните решават, че могат да блъснат човек и да го обрекат на смърт в замяна на живота на петима други, когато дилемата е формулирана на родния им език. Когато ги питат на чужд език, подобно решение вземат цели 44%.  

Във втори експеримент на участниците е представен по-лек вариант на моралната дилема- един човек да бъде ударен вместо петима. Тогава отговорите и на матерен, и на чужд език са горе-долу еднакви.

Според изследователите обяснението е в по-емоционалния характер на първия сценарий.

„Най-вероятно чуждият език намалява емоционалната реакция, чувствата, като дава възможност да се оценят напълно ползите от дадено решение“, смятат те.

Това откритие, обясняват учените, има важни последици в нашия глобализиран свят, в които все повече хора вземат решения, свързани с морала на чужд език.

Какви шансове имаме да предизвикаме съчувствие в брюкселски евробюрократ, който трябва да владее английски и френски, но те все по-рядко са родните му езици. Намаляващи, поне така излиза според това изследване.