Финансовият министър Владислав Горанов отрече масово разпространеното мнение, че е в близки отношения с ДПС депутата Делян Пеевски. Така твърди и собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев.

В интервю за вестник "Капитал" обаче финансовият министър казва за Пеевски:

"Всички си мислят, че сме приятели, но не. Не се чуваме, нямаме общи теми."

В медийната си изява Горанов обяснява, че спирането на обществените поръчки, разпоредено от министър-председателя Бойко Борисов "не е безспорен ход от формална гледна точка", но е правилен, тъй като отговаря на очакванията на хората в страната.

На въпрос как се е стигнало до това Пеевски и още няколко души да спечелят толкова много обществени поръчки през последните години, Горанов отговаря:

"Не е само Делян Пеевски. С годините зависимостта на бизнеса от държавата се засили, особено с нарастване на инвестициите, които държавата прави – по линия на бюджета и на евросредствата. Според мен има десетина големи бизнесмени, които с годините и при различни правителства са работили целенасочено да овладеят големия строителен бизнес. Това не е добре за конкуренцията, но е естествен процес на окрупняване. Въпросът е дали това окрупняване води до изкривяване на пазара и до намаляване на качеството на изпълнение спрямо цената."

След това финансовият министър заявява подозренията си, че в строителния бранш действа картел.

"Ние сме малка и отворена икономика. Колкото по-малка е, толкова по-лесно е да се подозира, че тези хора могат да влязат в съглашение и да изкривят свободната конкуренция. Има малък брой големи фирми, които се занимават със строителство и които биха могли помежду си да постигнат съглашение за разпределение на пазара. Това е изкривяване на пазара, от което губят крайните потребители. Мога да кажа, че има определена концентрация. Дали е картел или нещо друго е въпрос на теоретизиране. Надявам се, че след ясния политически знак за нулева толерантност към подобно поведение пазарът ще заработи", казва Горанов.

Според него ако държавата успее да върне 20 на сто от парите, които са изчезнали от КТБ би било добре. И обяснява защо смята така:

"Голяма част от парите в КТБ обаче никога не са съществували. Високите лихвени равнища, които са се използвали за трупане на депозитна база, не са идвали от доходността на банката. Високите лихви са начислявани и финансирани с пари от същата банка. Тегли се кредит, превърта се през няколко фирми и със същия ресурс и резултат се увеличава капитала на банката или се раздува финансовият резултат."

В интервюто пред "Капитал" Горанов продължава с обясненията като влиза в интересна конкретика за това къде са отишли парите.

"Според мен около 1 млрд. лв. са изхарчени. Само в TV7 са над 300 млн. лв., партията на Николай Бареков също не е малък проект, футболният клуб "Ботев", а и немалко политици. Парите не са влагани в лоши инвестиции, които са се превърнали в лоши кредити", казва той.

След това обаче обяснява, че някои от най-значимите активи на КТБ са си в България и няма как да изчезнат.  Горанов изрежда авиоремонтният завод "Авионамс", военният завод "Дунарит", БТК и "Петрол".