Article_top

Клуб Z

Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи за пореден път основните си лихвени проценти, навлизайки още повече в отрицателната доходност за свръхрезервите на търговските банки. Тази практика се пренася автоматично и в България, след като от началото на годината у нас действа в сила наредба на БНБ, според която държаните от в нея пари от българските трезори се олихвяват със същите стойности, както и от ЕЦБ.

РАДИКАЛНО: ЕЦБ ЩЕ ПЛАЩА НА БАНКИТЕ, ЗА ДА ТЕГЛЯТ КРЕДИТИ ОТ НЕЯ

Според влизащите в сила от 16 март правила, лихвата за банковите свръхрезерви става от минус 0,2% на минус 0,4%.

Как това ще се отрази и на българските трезори? Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, българските банки ще са в по-неизгодна позиция, отколкото тези в еврозоната.

Ето защо:

"Свръхрезервите на банките в еврозоната са малко над два процента от общо активите, докато в България те съставляват около осем процента от общо активите на банковия сектор. При равни други условия, това означава, че отрицателните лихви в България ще струват на банките по-голяма загуба на нетен лихвен доход, отколкото в еврозоната", пише Павлов в анализ, публикуван на 11 март.

Освен това структурата на кредита в еврозоната съдържа повече кредити с фиксирана лихва за разлика от България, където почти изцяло кредитите са с плаващи лихви. Това има значение, защото означава, че банките в еврозоната ще имат по-големи възможности да увеличават лихвите по кредитите с фиксирана лихва, за да компенсират негативния ефект за приходите им от лихви в резултат на отрицателните лихви по свръхрезервите. В България тази възможност за банките да прехвърлят ефекта от отрицателните лихви по свръхрезервите върху крайните си клиенти на практика не съществува, добавя той.  

Според Павлов третият фактор, който ще оказва негативен натиск върху приходите от лихви в България в по-голяма степен отколкото в еврозоната, е свързан със структурата на пасивите. В еврозоната депозитите на дребно съставляват по-малка част от общо пасивите на банките, отколкото в България.

"Това е от значение, тъй като банките не смеят да опитват отрицателни лихви по тази категория пасиви и така, тази категория пасиви остава изолирана от придвижването надолу на лихвите по всички останали видове активи и пасиви. Обстоятелство, което ще смекчава този ефект, е, че лихвите по-депозитите на дребно в България все още са по-високи от тези в еврозоната. Полето за по-нататъшно намаляване на лихвите по депозитите на дребно е вече много стеснено", смята икономистът.

Той припомня, че мерките, които ЕЦБ въведе, за да даде възможност на банките в еврозоната да се предпазят от нежеланите последици от отрицателните лихви по свръхрезервите, са недостъпни за българските банки.

Например, българските банки няма да могат непосредствено да се възползват от тримесечните аукциони, на които ЕЦБ ще предоставя четиригодишни кредити на банките на отрицателни лихви, които ще достигат най-ниски нива от 0.4% годишно, или точно толкова, колкото е отрицателната лихва по свръхрезервите.

"Така, като че ли за пореден път, България се оказва в ситуация, в която понася негативи, но не може получи в пълен размер достъп до ползите, които членството в еврозоната може да предложи", заключава главният икономист на УниКредит Булбанк.

 
ИКОНОМИКА кристофор павлов(1)(1)

Миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи за пореден път основните си лихвени проценти, навлизайки още повече в отрицателната доходност за свръхрезервите на търговските банки. Тази практика се пренася автоматично и в България, след като от началото на годината у нас действа в сила наредба на БНБ, според която държаните от в нея пари от българските трезори се олихвяват със същите стойности, както и от ЕЦБ.

РАДИКАЛНО: ЕЦБ ЩЕ ПЛАЩА НА БАНКИТЕ, ЗА ДА ТЕГЛЯТ КРЕДИТИ ОТ НЕЯ

Според влизащите в сила от 16 март правила, лихвата за банковите свръхрезерви става от минус 0,2% на минус 0,4%.

Как това ще се отрази и на българските трезори? Според главния икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов, българските банки ще са в по-неизгодна позиция, отколкото тези в еврозоната.

Ето защо:

"Свръхрезервите на банките в еврозоната са малко над два процента от общо активите, докато в България те съставляват около осем процента от общо активите на банковия сектор. При равни други условия, това означава, че отрицателните лихви в България ще струват на банките по-голяма загуба на нетен лихвен доход, отколкото в еврозоната", пише Павлов в анализ, публикуван на 11 март.

Освен това структурата на кредита в еврозоната съдържа повече кредити с фиксирана лихва за разлика от България, където почти изцяло кредитите са с плаващи лихви. Това има значение, защото означава, че банките в еврозоната ще имат по-големи възможности да увеличават лихвите по кредитите с фиксирана лихва, за да компенсират негативния ефект за приходите им от лихви в резултат на отрицателните лихви по свръхрезервите. В България тази възможност за банките да прехвърлят ефекта от отрицателните лихви по свръхрезервите върху крайните си клиенти на практика не съществува, добавя той.  

Според Павлов третият фактор, който ще оказва негативен натиск върху приходите от лихви в България в по-голяма степен отколкото в еврозоната, е свързан със структурата на пасивите. В еврозоната депозитите на дребно съставляват по-малка част от общо пасивите на банките, отколкото в България.

"Това е от значение, тъй като банките не смеят да опитват отрицателни лихви по тази категория пасиви и така, тази категория пасиви остава изолирана от придвижването надолу на лихвите по всички останали видове активи и пасиви. Обстоятелство, което ще смекчава този ефект, е, че лихвите по-депозитите на дребно в България все още са по-високи от тези в еврозоната. Полето за по-нататъшно намаляване на лихвите по депозитите на дребно е вече много стеснено", смята икономистът.

Той припомня, че мерките, които ЕЦБ въведе, за да даде възможност на банките в еврозоната да се предпазят от нежеланите последици от отрицателните лихви по свръхрезервите, са недостъпни за българските банки.

Например, българските банки няма да могат непосредствено да се възползват от тримесечните аукциони, на които ЕЦБ ще предоставя четиригодишни кредити на банките на отрицателни лихви, които ще достигат най-ниски нива от 0.4% годишно, или точно толкова, колкото е отрицателната лихва по свръхрезервите.

"Така, като че ли за пореден път, България се оказва в ситуация, в която понася негативи, но не може получи в пълен размер достъп до ползите, които членството в еврозоната може да предложи", заключава главният икономист на УниКредит Булбанк.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията