Някои господа "вдясно" много са се засегнали от тази фраза в меморандума "За Републиката", че "...

Това не е нито „дясна”, нито „лява” платформа."

В българската партизанска култура още от времето на Алеко е голям грях да се отметнеш от сектантската емоция за принадлежност. Виж, партиите, в които членуваш можеш да ги сменяш като носни кърпички. Ама да кажеш, че вече не си (или не си и бил) "ляв" или "десен" - сакън, голямо предателство на единствено вярната принадлежност. Ние така си ходим в нашето село - ляв, ляв, ляв... десен, десен, десен... Куцукаме си и подскачаме на единия крак, да не би някой да види, че от време на време използваме и другия. Лявото и дясното са индулгенция, щит, застраховка срещу вражески нападения. Атакуват ме, вика, защото съм ляв (десен)... Това е застраховка и срещу съмнението, че може да не си прав в позицията си по някой въпрос. Човешко е да сбъркаш, всеки може да сгреши. Левият или десният обаче - не, те не грешат! Те са прави дори и когато съгрешат, поотделно или вкупом. Цялата история - на прехода, на нацията, на световната цивилизация са доказателство за партизанската правота и непогрешимост...

Но да се върнем на малкия проблем - четирима "червени професори" се изтъпанили да кажат, че контролът на олигархията над българския национален живот е разположен много по-дълбоко от простото разделение на "ляво" и "дясно". Че както леви, така и десни правителства - да не споменаваме имена, да не ръчкаме кошера - са се оказали безпомощни да се справят с олигархичния контрол. Нещо повече - обслужвали са го, засилвали са го, правили са си оглушки, правят си оглушки и сега, ще си правят и за в бъдеще. Макар, че аз лично винаги съм предпочитал умерените дясноцентристки управления на България, не мога да си затворя очите за факта, че обикновено не е достатъчна смяната на едно управление с друго - отвъд разделителната черта, за да бъде сериозно застрашена властта на олигархията, чийто произход е очевидно посткомунистически. Олигархията владее всякакви правителства и изсмуква ресурсите и бъдещето на българското общество - както на хората с леви, така и с десни убеждения.

Важно е как ще бъде управлявана една държава - с по-леви или по-десни политически инструменти.

Но още по-важно е една държава изобщо да бъде управлявана и то в полза на цялата гражданска общност, на нейните права и интереси, а не в полза на шайка престъпници, които контролират и икономиката (симулират, че е пазарна), контролират и държавата, администрацията, съдебната власт, контролират все повече и ежедневието на гражданите (ако забелязвате мутрите отново изпълзяха и бият наред). Ето тук няма ляво - няма дясно. Има разделение на добро и зло, на почтеност и престъпност. Има още едно деление - на гражданска отговорност и на гражданска инертност ("Трайко си бачкам"). И още нещо.

Лявото и дясното са сериозни обществени разделения, но нито едно от тях не съществува само за себе си. Те играят своята обществена роля само когато са заедно - в тандем. В този тандем те се конкурират помежду си, в този тандем те са длъжни и да си сътрудничат в името на общия - националния интерес. Кажете ми, има ли по-важен национален интерес за днешна България от този, да бъдат отстранени от контрола върху държавата и обществото шайките на организираната престъпност, които покълнаха от остатъците на бившия режим, но днес са пълновластни господари на националния ни живот в повечето негови измерения?

Нека си отговорим на тези въпроси! А това, че "професорите" били червени, зелени, сини и пембяни - голяма работа... Четирима "професори" повече или по-малко... Не е голяма загуба ни за "лявото", ни за "дясното"...

Мнението на Огнян Минчев е от фейсбук профила му. Заглавието и подзаглавието е на Клуб Z.