Тази седмица ДСБ и Радан Кънев в лично качество бяха официално произведени в най-големите врагове на тази държава – по-големи от ИДИЛ, бежанците и дори липсата на лична хигиена. По време на едни от най-сериозните успехи на управлението, въпросните субекти – „лицето“ Кънев и част от РБ – не спряха да помрачават радостта от постиженията и да слагат катран в кацата с мед от всенародна благодарност към Борисов, Цветанов и цялото кралско войнство. А постиженията си струва да се изброят и повторят, защото не се случват ката неделя:

  • Най-после Робинзон Крузо беше удавен в плитките води на извън-учебното невежество;

  • „Съжителството“ беше окончателно и безвъзвратно изхвърлено от помагалата по история и бе заменено с традиционните патриотарски комплекси;

  • Евродепутати от ГЕРБ, БСП, ДПС и пр. (само без РБ) защитиха достойно България в Брюксел и поискаха да бъде свален мониторинга на ЕК, за да не ни се виждат резилите (вече всички ги знаели). И главният прокурор Цацаров беше доведен в залата, изглежда като веществено доказателство за тезата;

  • Бойко Борисов писа писмо, ходи до Брюксел и се върна оттам;

  • Междувременно парламентарната му група произведе остра декларация срещу ДСБ и „хората им във властта“;

  • Борисов заговори за „бунт на кораба“, но строи бързо непокорните на палубата, като им каза, че няма да маха нито Москов, нито Ненчев.;

  • Валерия Велева отправи влажно-гореща молба към Бойко Борисов да се разправи най-накрая с ДСБ;

  • Подобни молби – в по-делови формат - заваляха и от стожери на държавността като Цветанов, Румен Петков и др. от този калибър;

  • Антикорупционното законодателство отлежа още една седмица без да бъде прието;

  • Гласуван беше обаче съдебният закон, който операционализира орязаната и куца конституционна поправка;

  • Прокуратурата се самосезира да проверява зелени НПО-та, отново чрез газетата на Петьо Блъсков;

  • "Булгартбак" спря да изнася цигари за Близкия Изток (уж заради публикации в „Капитал“), а Делян Пеевски не се материализира в парламента и така остана скрит от лоши думи хорски.

На фона на тези сериозни управленски успехи, единствени Кънев и ДСБ продължиха да недоволстват, да се държат опозиционно и да дразнят управляващите, бидейки хем в опозиция, хем в Реформаторския блок. Що за наглост е това, ревнаха разнородни медии и радетели за стабилност в блатната биоценоза, които заостриха общото си послание в поредица от конкретни питания:

  • Как може партия да е в опозиция, а нейни кадри на управленски позиции да не са уволнени и сменени с лоялни партизани на управляващите?! Защо Радан Кънев не си изтегли хората сам, а поставя ГЕРБ в неудобното положение те да поискат да го направят?!;
  • Щом може кумът на Радан Кънев да има адвокатски договор за няколко хиляди с „Терем“, защо да не може Пеевски да строи магистрала за половин милиард, Доган да има консултантски хидро-договор за милион и нещо, а Станишевата съпруга да получава през Хохегер български държавни PR пари в особено големи размери. Да не говорим пък за петзвездния хотел на Първановите деца, купен на селска примоция – той не е ли съвсем легитимен на фона на “безобразието” на ДСБ?
  • Как може ДСБ да иска да остава в Реформаторския блок? Не е ли по-честно да напусне проекта и да хариже активите на „партньорите“ като спре да тормози съвестите им, че всъщност те предадоха РБ, когато клекнаха за съдебната реформа? Честна мускетарска: един за всички и всички за себе си!

Всичко по-горе е ирония

ДСБ в момента са проблем на България в смисъла, че „свестните у нас считат за луди“. И затова им се смеят, подиграват ги, морализаторстват срещу тях, слагат се на властта (ох, г-н премиер, защо не си си извадите сабята) и пр., и пр. Докато блатната биоценоза все повече се стабилизира, България обаче става трайно за смях в очите на всички останали в Европа. Тази седмица бях на неформален семинар с колеги политолози от Европа и САЩ. Проблемите пред региона са сериозни – от нестабилната международна ситуация до авторитарните и антилиберлни тенденции в някои от държавите. Но на този фон ние сме в друга, собствена лига – държава, за която хората изобщо не вярват, че работи в тяхна полза. Ето една таблица, която дава представа за това, какво мислят българите (Pew Research, 2009):

 

Таблицата демонстрира, че властта в България – по масово убеждение – се упражнява за частни цели. С други думи, че е овладяна от групировки, задкулисие или както искате го наречете. Тя е загубила публичния си характер и от res publica се е превърнала в частен актив, в движима или недвижима собственост на определени притежатели.

Части от РБ са разбираемо дразнещи за овладелите властта като частна собственост, защото те се отказаха от „парчето си“ с аргумент, че има и друг начин, по който власт може да се упражнява.

България вече е твърдо на дъното по всички класации. С уважаван колега от Румъния обсъждахме и хода на техните реформи. Да, тя се съгласи, не е ясно как ще свършат нещата при нас в Румъния – журито все още заседава; но при вас в България май заседанието е приключило и вече няма никой в залата.

С десетината си депутати ДСБ и Гражданският съвет на РБ са наистина огромна опасност за държавността, защото ежедневно напомнят за приключилото заседание и разотишлото се жури по общобългарския въпрос.

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.