От смазването на протестите на площад "Тянанмън" дипломатите не са били толкова притеснени от пътя, по който поема Китай. И този път в доста необичайна демонстрация на разочарование и единство западните страни заговориха в един глас.

През последните два месеца към САЩ се присъединиха европейските страни, Канада и Япония в серия от остри съвместни изявления, в които се изразява дълбока тревога за това накъде е тръгнал Китай под ръководството на президента Си Цзинпин.

Някои от тях бяха направени в открити съвместни писма до китайското правителство, а други - в частен порядък. Остава отворен въпросът дали те имат някакво влияние.

"Западните държави са по-единни", каза дипломат, който отказа да назове името си, за да може да говори свободно по чувствителни теми. "Ние сме притеснени, че Китай е поел по грешния път."

Под ръководството на Си Китай усили репресиите и цензурата, жалват се в чужбина. Тревогите по повод сигурността натежават за сметка на бизнес интересите, докато насочените към отварянето на пазара реформи не се извършват достатъчно бърцо. Същевременно агресивните действия на Китай в Южнокитайско море не само изплашиха неговите азиатски съседи, но предизвикаха опасения от Вашингтон до Брюксел.

В остро писмо, изпратено на 25 февруари, посланиците на САЩ, ЕС, Канада, Япония и други страни изразиха "растяща тревога от ангажимента на китайското правителство към върховенството на заакона и основните човешки права".

Писмото, а което преди не бе съобщено и което бе видяно от "Вашингтон пост", бе адресирано до министъра на обществената сигурност Гуо Шънкун. В него се съдържа недоволство заради ареста на граждански активисти, правозащитници, адвокати и активисти за работнически права., както и от редица телевизионни "признания", които "правят невъзможно безпристрастието на съдебния процес". Все още не е получен формален отговор, твърдят дипломати.

"Разочарованието нарастваше, защото добихме усещането, че Китай не отговаря, когато повдигаме въпросите в частен порядък", каза друг дипломат. "Така че усетихме необходимостта от единен фронт, от съвместни действия, за да привлечем наистина вниманието на Китай."

Някои западни страни продължават да бъдат прекалено заинтересовани от търговията с Китай и привличането на инвестиции, за да говорят за правата на човека. но други смятат, че китайската репресивна вътрешна политика и агресивната външна политика не могат да бъдат повече игнорирани - донякъде защото изкарва от релси чуждестранната бизнес общност и засега чуждите граждани.

Преди две седмици - този път публично в Съвета на ООН по правата на човека, Австралия, Великобритания, Дания, Финландия, Германия, Исландия, Ирландия, Япония, Холандия, Норвегия и Швеция се присъединиха към САЩ в категоричното осъждане на "проблематичната" и "влошаващата се" ситуация с правата на човека в Китай.

Ето какво имаше в жалбите: "необяснимите скорошни изчезвания и очевидно насилственото връщане на китайски и чужди граждани в Китай", което в изявлението бе наречено "неприемливо, несъответстващо на очакванията на международната общност и предизвикателство срещу нормите на международния ред".

През последните шест месеца няколко дисиденти бяха арестувани или отвлечени от китайската полиция за сигурност в Тайланд, Мианмар и Хонконг и върнати в Китай. Сред тях бяхаа двама книжари от Хонконг с британски и шведски паспорти.

Софи Ричардсън - директор на "Хюмън райтс уоч" в Китай, заяви, че съвместната дипломатическа реакция показа колко сериозно е станало положението.

"Минаха 12 години, откакто толкова много правителства заявиха единодушно за нарушаването на правата на човека в Китай", каза тя и нарече това "силен и публичен покааател за тревога за нарушения вътре в страната и, което е особено тревожно, нарушенията от страна на Пекин извън границите на страната".

През януари колегите на посланика на САЩ Макс Бокъс от Канада, Германия, Япония и ЕС се присъединиха към него в съвместно писмо, в което се изразяваше загриженост по повод новия закон за борба с тероризма и проектозаконите за киберсигурността и неправителствените организации.

Според дипломатите законите показват, че правителството на Си превръща вътрешната сигурност в толкова голям проблем, че то не само репресира собствения си народ, но потенциално съсипва икономиката на собствената си страна и отпъжда инвеститорите.

Писмото, огласено първо от Ройтерс, изразяваше тревога, че законите "ще попречат на търговията, ще задушат инновациите и ще нарушат задълженията на Китай да спазва правата на човека съгласно международните закони".

През този месец ЕС публикува още един откровен коментар по друг въпрос - напрежението в Южнокитайско море. Макар че не назовава имена, той изразява безпокойство, включително заради разполагането на ракети или военни сили на спорните острови, като недвусмислено сочи Пекин.

Това е драматичен дипломатически напредък само за няколко месеца. През декември 2015 г. САЩ, Канада и Германия бяха единствените големи страни, които отбелязаха Международния ден на правата на човека с остри изявления за Китай. Великобритания тогава бе начело на страните, които опитаха да омаловажат проблема, като говореха за "златен период" в отношенията и хвалеха Китай за напредъка в спазването на гражданските и политическите права.

Сега дипломатите твърдят, че Великобритания доброволно е подписала няколко съвместни изявления. Главната причина е неотстъпчивостта на Китай за съдбата на книжаря с британско гражданство Ли Бо, който явно е отвлечен от Хонконг през декември 2015 г. и е задържан без достъп до юридически и дипломатически представители.

Когато британският външен министър Филип Хамънд посети Пекин през януари, китайският му колега Ван И заяви, че Ли е "на първо място и преди всичко китайски гражданин" Когато по-късно Хамънд се оплака, че изчезването на Ли е сериозно нарушение на формулата "една държава, две системи", по която Китай си ви взе обратно Хонконг, Великобритания му каза да спре да се меси и "да си мери думите".

Дипломати казват, че това е сериозен конфуз и знак, че "златният период" в отношенията е бил за Пекин от по-малко значение, отколкото за Лондон.

Швеция също се убеди, че нейните оплаквания се игнорират. Двама нейни граждани - книжарят Гуй Минхай и правозащитникът Петер Далин, бяха арестувани при хайката. Принудителните им признания бяха излъчени по националната телевизия. Сцените според критиците напомняха по-скоро наа китаайската Културна революция или на Северна Корея, отколкото на световна сила през XXI век.

На 2 май шведският посланик в Китай Ларш Фреден изрази безпокойство по повод признанията на гуй, като публикува в "Сина Въйбо" - китайския еквивалент на туитър, че това е нещо, за което "мнозина са се надявали, че е изчезнало в Китай преди десетилетия".

Коментарът му бе видян от над 1,3 милиона души и предизвика много положителни отзиви, преди да бъде изтрит от китайските цензори.

Отговорът на Китай бе нееднозначен. В Съвета на ООН по правата на човека в Женева главният дипломат на страната Фу Цун обвини САЩ в лицемерие, отвличания и широкомащабно екстериториално подслушване и заяви, че американските войници са изнасилвали и убивали цивилни граждани на чужда територия.

Но държавният вестник "Чайна дейли" написа, че Пекин трябва "да слуша и да отговаря" на международните тревоги по повод някои от новите закони, като увери западните наблюдатели, че Китай ще продължи с процеса на "реформи и отваряне".

Дипломатите не очакват особено движение по въпроса са правата на човека, но поне в една сфера има малка надежда.

Приемането на законопроекта за неправителствените организации, изглежда, навлезе в задънена улица. Проблеми има и в самия Китай и дебатите вероятно ще продължат в партията, казват дипломатите. Въпреки връщането на Китай към репресиите това според тях поне показва, че някой някъде се ослушва.

----

Авторът е шеф на бюрото в Пекин на в. "Вашингтон пост", откъдето препечатваме коментара.