Деленето на нула, както ни е набивано на всички още в началното училище, е невъзможно. Математиците имат по-елегантен термин - в случаи, когато пресмятането не води до решение, решението се нарича "неопределено".

Често даваният пример е просто да обърнем задачата. Ако бе възможно да делим 5 на 0, то трябва да има число, което, ако умножим по 0, е равно на 5, тъй като умножението е обратно на деленето. Но всяко число, умножено по 0, е равно на 0. 

Друго добро обяснение на невъзможното делене е да мислим за разделяне на части - взимаме една пица и я делим на 8 парчета, за 8 души - това е напълно възможно. Можем и да делим на 1, тоест да си я хапнем сами. Но не можем да я разделим на 0 човека. 

Ако вземете електронен калкулатор или просто отворите този на компютъра или телефона си и се опитате да разделите на нула, той много умно ще ви каже - "не мога да разделя на 0". Или по-лаконичното ERR, от error - грешка.

Но ако имате механичен калкулатор? Те се появяват още през 17-ти век, когато Блез Паскал създава и сглобява първия. Тогава машините не навлизат в масова употреба, тъй като още е невъзможно да се произвеждат достатъчно евтино. Имат си и своите досадни проблеми, свързани с механизма, умножението и деленето се правят като повтаряне на събиране и изваждане.

През 1851 г. се появява първият масово продаван механичен калкулатор - аритмометърът на Томас де Колвар, като "масово" означава, че са произведени около 2500 бройки за 40 години. На същия принцип обаче се базират и първите касови апарати в края на 19-ти век, които наистина стават масови в началото на миналия век.

Към средата на 20-ти век калкулаторите започват да приличат на компактни пишещи машини и се появяват версии, захранвани с електричество. През 1961 г. се ражда първият електронен калкулатор - британският ANITA, и механичните сметала отиват в музея.

Такъв е Facit ESA-0, който е натоварен с тежката задача да дели на 0 във видеото. Той е произведен в Швеция и е продаван от 1949 до 1952 г. Да го гледаш как дели на 0 добре илюстрира защо математиците наричат това действие "неопределено":