До 2050 г. космически слънчеви панели биха могли да осигуряват до 80% от възобновяемата енергия на Европа, сочи изследване на екип от King's College London.

Учени са симулирали бъдещата електроенергийна мрежа на континента, включваща 33 държави, и са изчислили, че технологията би намалила необходимостта от батерии с две трети и би свалила крайната цена на електроенергията с около 15%.

Концепцията стъпва на специално разработени от NASA панели, които чрез огледални отражатели насочват слънчевата светлина от орбита към приемни станции на Земята. За разлика от наземните соларни инсталации, зависими от климат и дневна светлина, космическият източник би бил постоянен и предвидим.

Макар идеята да звучи като научна фантастика, учените подчертават, че има достатъчно време за нейното реализиране – следващите 25 години. Ако прогнозираният капацитет бъде постигнат, Европа може да направи решителен скок в прехода към чиста енергия.

Предизвикателствата обаче са значителни. Освен разходите, експертите посочват рискове като ефективност на преноса, опасност от претоварване на орбитата със сателити и взаимодействие с космически отпадъци.

Европа не е сама в стремежа си към космическа енергия. По-рано тази година Япония обяви собствена програма за пренос на слънчева енергия от орбита, като успешно тества предаване на електричество чрез микровълни от самолет към наземна станция.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI".